Тефтерът започва с Франсоа Вийон и част от негова поема. Знам я наизуст и все още ми е много любима. Само дето не помня , откъде съм я взела, има ли продължение и как се казва поемата?
Но нищо. Тя е показателна за моите пристрастия, затова ви я пускам. :)
...Смъртта придава краска бледа
и изтънява се носът -
не е приятно да се гледа
подпухналата мека плът.
Жена, огряла всеки кът
с усмивката си приветлива
ще минеш ли по тоя път?
Не се отива в рая жива.
Франсоа Вийон
 |
| снимка: от тук |
ПП. Вийон е бил абсолютен пройдоха. Няма как да не ми харесва. :)
Вийон - любим! Голям чаровник. :-)
ОтговорИзтриванеТози куплет е финалът на "Голямото завещание" (Le grant testament de Françoys Villon).
Oтворих моето издание на Франсоа Вийон (прекрасно! - издателство "Нов Златорог", 1997 година; лява страница текст на френски, дясна страница превод на Кирил Кадийски; корица, оформление, хартия - всичко е изпипано) и ще ти напиша същия куплет, но с превода от моята книга :-) :
Смъртта подува всички вени,
носът изостря се, вратът
и пръстите са вкоравени
и още пò ще се втвърдят.
И теб ли, дивна женска плът,
това те чака най-накрая,
щом впуснеш се по тоя път?
Но кой ли жив е влязъл в рая.
La mort le fait fremir, pallir,
Le nez courber, les vaines tendre,
Le col enfler, la chair mollir,
Joinctes et nerfs croistre et estendre.
Corps feminin, qui tant es tendre,
Poly, souef, si precieux,
Te fauldra il ces maux attendre?
Oy, ou tout vif aller es cieulx.
Как не се сетих. Толкова е логично да е от "Голямото завещание". Благодаря, и твоето предложение си го бива! :)
ОтговорИзтриване