събота, ноември 15, 2014

Отвори книга

Отвори
книга
наслуки.

Прочети
нещо
наслуки.

Може
да спасиш
някого
или нещо
наслуки.

В това число
и себе си.

Лео Бутнару
Превод: Огнян Стамболиев


сряда, април 02, 2014

Всичко




Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездния свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.


Блага Димитрова


 

събота, февруари 01, 2014

Да напишеш автобиография

Какво е необходимо? 
Необходимо е да напишеш молба, 
и към молбата да приложиш автобиография.

За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.

Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.

От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.

По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.

Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.

По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.

Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.

Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.

Вислава Шимборска


Превод: Юлияна Радулова



сряда, декември 18, 2013

Упътване за употреба

когато падаш, падни
със стил: не повличай други със себе си, падни
преди да стане късно, падни
за бога, не там, където е удобно да се
пада, падни там, където си изправен
и падни ниско

изправи се на съвсем друго място



Ларш Собю Кристенсен
превод: Анюта Качева


снимка: от тук

петък, юли 12, 2013

Срам

Седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. Ръцете ми са захабени, маникюрът ми е черен, състоянието на косата ми изобщо не ме интересува и дори не помня, кога за последно съм слагала грим. Всяко лято за около месец загърбвам урбанистичния си лайфстайл и се връщам назад - към корените си. Всяко лято за около месец съм дъщерята, която иначе липсва - правя компоти, пера килими и боядисвам прозорци.
Та седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. И си говорим за корените. Родът на татко е от капанския край. Дядо му бил дълги години кмет на селото. Уважаван човек, с голямо семейство и 60 декара ниви. Дядо Станьо имал пет деца- три дъщери и двама сина. Големият, Тодор, станал касиер в кметството. Един ден се напил с приятели и някой го придумал да даде пари от касата. Така Тодор прекрачил закона и кметството обедняло с 200 хиляди стари лева. Естествено кражбата не останала скрита за дълго. Дядо Станьо бил посрамен. Толкова голям бил срамът му, че продал къщата и нивите, изплатил дълга на сина си и заедно с цялата фамилия (43 калпака) завинаги напуснал селото. Срамът отвел него и семейството му на повече от сто километра - в Делиормана. Тук купил 3 къщи и 130 декара от турски преселници и започнал живота си на ново. Дядо Станьо никога не се върнал в капанския край.
Баща ми твърди, че помни това преселение. Бил е на 3 години и още  е ходел с фустичка. Татко помни и срама на дядо си. Помня го и аз - от разказите и от съвета: "Не посягай на чуждото. Достатъчно способна си да живееш почтено."
Голям срам е бил.
Такива ми ти семейни тайни.



понеделник, юли 08, 2013

Спомени в предмети




Пръстенът на баба ми Петра. Той присъства във всеки един от малкото ми спомени с нея. Няма никаква финансова стойност - от прост пиринч е, но го пазя ревностно в една кутия. Съвсем наскоро осъзнах какъв е тоя пръстен - на него има логото на футболния клуб "Левски". Хи-хи-хи - дали не мога да кандидатствам за почетен член там с тази реликва? А как е попаднал в баба ми, ще си остане завинаги в тайна.

 


Единствената ми запазена бебешка дрешка. Рокля - зелена. С дантелки и якичка. Въпреки усилията на майка ми,  така и не станах мадама и твърде рядко слагам рокли. Но животът предстои, нали? ;)

 

 

Книгите ми. Много четени, много обичани

 

Отношението ми към тази кукла всъщност е двояко: хем я обичам, хем я мразя. Обичам я, защото беше най-красивата кукла, а я намразих, защото така и не ми дадоха да си играя с нея. Много жалко, наистина. Една тъжа кукла, която изкара живота си като експонат от музей.

 

 

Фотоапаратът на семейството. Него ми го даваха от невръстна възраст. Като се замисля - май все още работи. Трябва да го пробвам някой ден.

 

Това са част от хубавите ми спомени, но аз пазя ревностно и лошите, защото те ми напомнят коя съм и докъде съм стигнала.