Спомени в предмети

Пръстенът на баба ми Петра. Той присъства във всеки един от малкото ми спомени с нея. Няма никаква финансова стойност - от прост пиринч е, но го пазя ревностно в една кутия. Съвсем наскоро осъзнах какъв е тоя пръстен - на него има логото на футболния клуб "Левски". Хи-хи-хи - дали не мога да кандидатствам за почетен член там с тази реликва? А как е попаднал в баба ми, ще си остане завинаги в тайна.

 

Единствената ми запазена бебешка дрешка. Рокля - зелена. С дантелки и якичка. Въпреки усилията на майка ми,  така и не станах мадама и твърде рядко слагам рокли. Но животът предстои, нали? ;)

 

 

Книгите ми. Много четени, много обичани

 

Отношението ми към тази кукла всъщност е двояко: хем я обичам, хем я мразя. Обичам я, защото беше най-красивата кукла, а я намразих, защото така и не ми дадоха да си играя с нея. Много жалко, наистина. Една тъжа кукла, която изкара живота си като експонат от музей.

 

 

Фотоапаратът на семейството. Него ми го даваха от невръстна възраст. Като се замисля - май все още работи. Трябва да го пробвам някой ден.

 

Това са част от хубавите ми спомени, но аз пазя ревностно и лошите, защото те ми напомнят коя съм и докъде съм стигнала.