Културно

или Седмица на културното самозадоволяване


Почти ме е яд, че това не е моя идея. Но това не пречи да се включите. Всъщност направо си е задължително. :) Посетете една културна проява, припомнете си любима книга, купете си CD с класическа музика или просто открийте нов жанр. И разбира се, разкажете.
Целта е всеки сам да преосмисли начините по които поглъща, образува и транслира културата. Подробности във Фейсбук. И не забравяйте да се забавлявате!

ПП. Не, не, не си и помисляй! Турнето на пайнерките не се брои за културно събитие. ;)

Култура

Кажете днес, о вий, културни рожби,

у нас нима изкуство не цъфти,

редят се, вижте, вече ред изложби

и столицата празнично блести.

И в тия страшни и сезонни киши

по будки, хо кьошета, като гмеж

за зрелища, концерти - вред афиши,

па даже и за скука, ако щеш.

А вечер по локалите оркестри

и за изкуство спорове безброй,

па даже и студенти без семестри

и разни други от месо и лой.

Били маниаци, или пък поети,

но всички имат сериозен лик.

А между тях като зарница свети

Добринов В., известния критик.

Във вестник "Воля", който писа даже

за себе си - но тайнствено, с псевдоним -

и иска Христодоров да помаже -

един "писател" глупав и хрисим.

И разни, все любимци на Лаура,

били до вчера репортьорска смет,

запретнали се да творят култура

и да печелят име в тоя свет.

Завидна е съдбата на Жътвара,

но вий от жътва нямате хабер -

за всеки не е, драги, таз попара,

че повече сте прости от пипер.

Списания, театри и афиши,

концерти, па дори каквото щеш,

навсякъде една воня мирише,

навсякъде един и същи леш...

Христо Ясенов

ПП. Както вероятно сте се досетили, си спомних това стихотворение покрай безкрайните безумни дебати за българската култура.

Кафе

Жега е. Кафенетата са вдъхновяващо празни в 3 следобед.

Летен дъжд

Хубавото на дъжда през лятото е, че е кратък. Появява се внезапно и спира точно, когато напълно си се отчаял, че нямаш чадър. Летният дъжд ти дава шанс да си припомниш, че няма нищо по-хубаво от джвакането в локвите по джапанки. А стиска ли ти да се събуеш бос? :)

Слънчогледи

Подари ми слънчоглед и ще те обичам винаги.
Подари ми поле със слънчогледи и ще стана производител на олио. :))

Неверница

Когато след пладне приседна на прага

и чакам си стария мъж,

плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,

и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,

а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —

и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува...

Когато след пладне приседна на прага,

мини ми кажи, че ти много ме любиш...

Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.

Ще видя, нехайно уж, клета, че аз съм ти драга,

Глава ще забия в чорапа, като че искам да кажа: "Ти себе си губиш

със мене, омъжена." А огън — в моя поглед вторачен.

Треперя по-бавно да минеш: клуп след клуп сбъркана нищя...

Пръсти несръчни ще пуснат железните куки.

Но в твоето мило лице не ще се загледам аз нито веднъж,

че сухата моя съседка ни гледа от срещната къща;

но идва нощ, тя ще запуши и всички съседки пролуки...

Но идва нощ... И привечер още приспива ми стария мъж.

Яна Язова

снимка: e-vestnik.bg