у нас нима изкуство не цъфти,
редят се, вижте, вече ред изложби
и столицата празнично блести.
И в тия страшни и сезонни киши
по будки, хо кьошета, като гмеж
за зрелища, концерти - вред афиши,
па даже и за скука, ако щеш.
А вечер по локалите оркестри
и за изкуство спорове безброй,
па даже и студенти без семестри
и разни други от месо и лой.
Били маниаци, или пък поети,
но всички имат сериозен лик.
А между тях като зарница свети
Добринов В., известния критик.
Във вестник "Воля", който писа даже
за себе си - но тайнствено, с псевдоним -
и иска Христодоров да помаже -
един "писател" глупав и хрисим.
И разни, все любимци на Лаура,
били до вчера репортьорска смет,
запретнали се да творят култура
и да печелят име в тоя свет.
Завидна е съдбата на Жътвара,
но вий от жътва нямате хабер -
за всеки не е, драги, таз попара,
че повече сте прости от пипер.
Списания, театри и афиши,
концерти, па дори каквото щеш,
навсякъде една воня мирише,
навсякъде един и същи леш...
Христо Ясенов
ПП. Както вероятно сте се досетили, си спомних това стихотворение покрай безкрайните безумни дебати за българската култура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар