Свежа Дачева омайва с присъствието си и най-големия скептик. Харизмата и стопява всякаква дистанция и настройва сетивата да възприемат невидимото. Поезията и е, колкото лична, толкова и всеобхватна. Емоциите в нея са изведени до философски поглед към живота, който може да се постигне само чрез драматичните сблъсъци със Съдбата. Родена в Нови пазар, специалист по славянски езици, автор е на десетки статии и книги със стихове, проза, преводи от шведски на български в областта на етнологията, митологията и социологията. През 1983 г. напуска България и поема пътя на политическия емигрант. Живее в Турция и Италия и през 1988 г. След много перипетии се установява в шведския град Стрьомстад. Работи в Историческия музей на града. През последните десет години влиза в политическия живот и става общински съветник по въпросите на здравеопазването и съдебната власт. Най-новата и страст е драматургията.
Свежа Дачева определя битието си като отломъци от няколко различни живота, които няма как да сравниш. Екстемните обстоятелства и срещата и с различни хора и култури са я направили философ. Такива са и творбите и. В тях няма да срещнеш сантиментални ежедневни случки. Стиховете и показват човек, който търси смисъла на съществуването въпреки всичко. Тя приема трудностите като благословия от Съдбата, която и дава възможност да се разкрие и опознае
Кр.: Прави ми впечатление, че стиховете Ви са хронологично подредени. Това разказ за Вашия живот ли е?
Св.: Да, те са умишлено подредени, защото това е една история на един дух, който се е развивал и по този начин е една биография на моя дух. Как е вървял, какво е намирал, какво е изгубвал и докъде е стигнал.
Кр.: Флиртувате със смъртта. На какво се дължи тази лекота на приемането на смъртта?
Св.: Има един сорт поети, които демонизират смъртта и това е една обичайна форма на противопоставянето на живота и смъртта. Аз мисля, че много отрано усетих, че ако не стана приятел със смъртта, никога няма да стана приятел с живота. Защото страхът от смъртта ражда други страхове, а със страх не се живее. Страхът изяжда душата. И аз виждам смъртта като една друга форма на живота. Ако е естествено да дойдем, би трябвало да е естествено да си заминем.
Кр. : Какво не ви достига в поезията, че трябваше да го кажете в проза?
Св.: Някои открития, които идват до всички, които пишат си намират друга формапросто. Формата не е първична. Съдържанието е първично и после то си намира формата. Те си намериха такава форма.
Кр.: Разкажете ми за драмата, която сте написала
Св. : Първо ще кажа, че това беше много приятно. Много забавно да се пише една пиеса. Тя дава възможност на един друг вид изява, докато поезията е много по-камерна. Аз не си говоря с моите читатели. Те сами си четат и си задават въпросите и се мъчат да си отговорят. А драмата е много по-близка до хората. И това е едно ново и много хубаво чувство. Например си казвам, че авторът може да е там, като се играе пиесата и да бъде освиркан. И това е много вдъхновяващо, защото човек получава една жива реакция. Нещо, което ми е липсвало.
Кр.: Вие сте етнолог и фолклорист. Имате ли нужда да се уповавате на своите корени или сте повече гражданин на света.
Св: Аз се занимавам с евроазиатската устна приказна традиция. Занимавам се и с митология. Това, че станах невъзвращенец и оставих всичко и така бях сама с моята гола душа много години, може би ме научи, че корените на човека са вътер в него. И там той трябва да ги храни, да ги полива и да се грижи за тях и да се държи за тях. Може да звучи шокиращо, защото човек може да загуби ценни и скъпи неща в тоя свят, но има една мъдрост, че човек не е загубил нищо, докато не е загубил себе си. И тук искам да кажа, че аз буквално чувствам, че нося навсякъде себе си и затова се чувствам комфортно.
Кр.: Самодостатъчна ли сте си или имате нужда от упование в своите близки?
Св.: Всеки е свързан емоционално и социално в голяма мрежа от хора. Но въпросът е, до каква степен той е зависим емоционално. Аз мисля, че зависимостите не са добри неща. Аз много обичам своите приятели и близки, но мисля, че зависимостта ражда зависимост. Това не е добър вид връзка. В този смисъл мога да кажа, че аз не съм зависима. Свързана, но не обвързана и зависима.
Кр.: Щастлив човек ли сте?
Св.: Щастлив? Мисля, че се радвам на една светлина, която е в мен и която никога не ме напуска. Това за мен е щастие.
Едно интервю за "Седмицата" на БНТ Север
