понеделник, декември 27, 2010

четвъртък, декември 16, 2010

понеделник, декември 13, 2010

Дива къпина

На Янко Станоев

Като дива къпина съм –  ни хубост у мен, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посегнат към мене – умея до кръв да ранявам.
Внимавай! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване!

 Маргарита Петкова
снимка: Калин Руйчев за списание Ева




 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
И едно интервю

 

вторник, ноември 23, 2010

МАСКАТА НА ЗЛОТО

На стената ми виси дървена японска маска
на зъл демон, изписана със златен лак.
Съчувствено разглеждам
Изпъкналите жили по челòто, издаващи
Как уморително е да си зъл.

Бертолд Брехт

снимка: от тук

понеделник, ноември 01, 2010

Сенките на върбите

Славеят, кацнал високо на някоя
клонка, се оглежда и мисли, че е
паднал в реката. Той стои на върха
на дъба и всеки път се бои да не
се удави
Сирано дьо Бержерак
Сенките на върбите в здрача сив и водата
                се стапят — дим сред мъглата,
а на Върха, там горе, в истинските им клони
                гугутката сълзи рони.

О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,
                с душата се е сродила
и сред клоните жално плаче и в теб се вглежда
                удавницата — надежда.
Пол Верлен


събота, октомври 23, 2010

***

Нямам никакъв спомен, кога започна моето влечение към мрачната поезия, обаче наскоро се замислих, че във всичките ми любими стихотворения се говори за смърт. Вчера намерих един тефтер от студентските си години, в който съм си записвала текстове, цитати, мисли и разни други студентско-интелектуални и много важни нещица.
Тефтерът започва с Франсоа Вийон и част от негова поема. Знам я наизуст и все още ми е много любима. Само дето не помня , откъде съм я взела, има ли продължение и как се казва поемата?
Но нищо. Тя е показателна за моите пристрастия, затова ви я пускам. :)

...Смъртта придава краска бледа
и изтънява се носът -
не е приятно да се гледа
подпухналата мека плът.
Жена, огряла всеки кът
с усмивката си приветлива
ще минеш ли по тоя път?
Не се отива в рая жива.

Франсоа Вийон
снимка: от тук

ПП. Вийон е бил абсолютен пройдоха. Няма как да не ми харесва. :)

сряда, октомври 20, 2010

Букурещ



Няколкото часа, които прекарах в Букурещ, едва ли са достатъчни да твърдя, че съм усетила атмосферата на румънската столица. Но вероятно много дълго за мен Букурещ ще е градът на кабелите. Огромни снопове са опасали целия град. Толкова са много, че са истинско изпитание и за най-опитния фотограф, дръзнал да снима някоя от красивите сгради в центъра. Те пък могат да се опишат с една дума - грандомания. Красиви, но прекалено величествени, за да са по вкуса ми. Лично на мен ми харесаха кокетните къщи в стария квартал на Букурещ. Онзи квартал, заради който са наричали града "Малкия Париж". В момента тези къщи са приютили посолствата на различни държави. Иначе покрайнините приличат на "Люлин" в София. Чаушесковите панелки са точно толкова грозни, колкото и нашенските. Мизерия и отрудени лица. Нищо, което вече не сте виждали.

кабелите - нереално много

пак

как ли са оцелели от цигански набези?

Стопанската Академия

Министерски съвет

Музикален театър? Опера?



И няколко къщи от стария Букурещ:





Всички църкви, които видях бяха в идеално състояние

В Букурещ се строи много - точно, както и в София. С новите сгради си отива очарованието и атмосферата на миналото. Не знам, дали е за добро:

Крайните квартали - грозна картинка:

Румънските панелки - паметници на комунизма
Един от двата цигански палата в покрайнините награда. Покривите са ламаринени. 


Циганка - амбулантна търговка. Предлага кожено яке :)

Това, разбира се, са само първи впечатления от румънската столица. Смятам да и дам още един шанс. Може пък на втори прочит да ми хареса.                                                                                                            

петък, октомври 15, 2010

Сезонът на туршиите

Килограм пресни спомени се подреждат плътно в трилитров буркан. Добавяте щипка морска сол, две - три мидички и няколко капки пролетна роса. Заливате с юлски дъжд и оставяте да втаса на планинско слънце. Консумира се в дългите зимни нощи в компанията на дебели вълнени чорапи.
Бон апети!

неделя, октомври 10, 2010

Facebooks project

Какво прави един художник, за да отпразнува 50-тия си рожден ден?  Прави юбилейна изложба с най-добрите картини през годините. Не и Ники Бузов. Ето затова го харесвам - защото е прекрасно различен, култивирано дивичък и много витален. И защото  никога не бих му дала 50 години, въпреки прошарените къдрици.
Ето малко от "юбилейната" му изложба, наречена фейсбукс проджект. Иначе казано - лицата на един мъж, преработени от него самия. Забавно, предизвикателно и свежо- точно като Ники Бузов, когото така и не мога да възпирема като Николай. :)








неделя, октомври 03, 2010

* * *

Смъртта е равенство за теб и мен:
ти имаш ключ и аз съм ти го дал
аз имам своята врата и ти ме следваш
о, колко сме учтиви - даваме си път…

Смъртта е равенство което ни разделя
защото всеки е един в самата смърт:
за мен е стих изял до край сърцето ми
за теб е праг - прекрачвай си го сам.

О, пак ли сме учтиви? Пак ли? 

Владислав Атанасов - Хезаяни 



вторник, септември 21, 2010

* * *

ЖЕНАТА НА ЛОВЕЦА НА ЖЕНИ

Жената на ловеца на жени
не издържа и хвана пътя
Брадяса
омърлуши се ловецът

и дивечът си тръгна отегчен

*************

ЛИБИДО

На лъжата полата е къса
краката й - дълги
Усещам как бавно настръхва
Голата истина

Георги Господинов

Снимка: Facebook

четвъртък, септември 16, 2010

Абритус

Вероятно резерватът Абритус край Разград има много интересна история. Ние не можахме да я научим  обаче, защото отидохме петнадесет минути преди края на работния ден и екскурзоводката си беше тръгнала. Жената, която беше останала пък, изглеждаше толкова отегчена и незаинтересувана от нас, че дори не излезе от импровизирания си офис. Все пак се разходихме из старините. Опитахме се да прочетем надгробните паметници на латински и арменски и видяхме, че е много, ама много мръсно в този Абритус. Красивите делви например бяха препълнени с чашки за кафе, опаковки от изядени вафли и какво ли още не.  Зад единия надгробен камък имаше камара от фасове. Изобщо 21-ви век смело беше колониализирал 3-тия с най-мощното оръжие, което може да се изобрети - пластмасови боклуци. Не знам, какви пари се отпускат за поддържането на това място, но ми се чини - чистотата не е лукс.
Ако все пак сте любопитковци, тук има информация .






неделя, септември 12, 2010

Романтика

Всяко семейство си има номер. Този, на съпруга ми, е да пише бележки:
"Плати телефона", "Обади се на майка си", "Добро утро! Кафето е готово, аз излизам."
Някои от тях си събирам в една стара метална кутия. Почти се е напълнила.
Номерът на съпруга ми още минава. :))
Една стотна от любимите ми бележки

петък, септември 03, 2010

РАЗМИСЪЛ

Когато се вглеждам внимателно
в странните кучешки навици,
принуден съм да заключа,
че човекът е по-съвършено животно.

Когато разглеждам
странните навици на човека,
признавам, приятелю,
аз съм доста объркан и затруднен.

Езра Паунд


снимка: от тук

още за Езра Паунд: тук







 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

сряда, септември 01, 2010

Щъркели

За едно лято през България преминавали около 200 000 щъркела. Само около 8 000 остават тук. Според народното поверие, ако щъркел си свие гнездо на къщата, ще те споходят здраве и късмет. Тези ги снимах преди по-малко от месец. Но вече е първи септември, щъркелите заминават, а аз смятам да празнувам началото на есента.
Честит рожден ден, Калина! Здраве и късмет! :)







понеделник, август 30, 2010

Демир баба (Железният баща)

Едно от любимите ми места - Демир баба теке. Намира се в местността Сборяново, близо до село Малък Поровец, където живееше баба ми. Чувала съм много разкази за Железния баща от нея и от баща ми. Не е много ясно, кога точно са се появили тези легенди. Някои изследователи смятат, че са от времето на траките. Това, което е интересно, е че гробницата му е свято място, както за християните, така и за мюсюлманите и особено за алианите.
Кой е Демир баба? Великан на великаните, повелител на огъня и водата, благодетел и защитник на бедните. Ръцете му били черни от работа, та му казвали Чернодланестия. На краката си носел железни обувки. Където стъпел с тях, краката му потъвали в камъка. В ръцете си носел двуостра брадва, с която разсичал планината. С един удар отсичал главата на мечки и глигани. Когато се появил в местността край Камен рид толкова му харесало, че решил да остане. Но лош владетел бил запушил всички извори и нечувана суша моряло хора и добитък. Като разбрал това, Демир баба вдигнал ръката си , разтворил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнала студена вода. Пил Железният баща и благословил водата да лекува и никога да не пресъхва. От този извор води началото си река Крапинец...

Ето и малко снимки:

Гробницата - поглед от Камен рид


Пътят към нея е осеян с завързани по клоните парцалчета. Ритуал за здраве.


Парцалчето се къса от дрехата, с която си облечен.


Гробницата отвън.


Лековитият извор на входа.



Камъните около гробницата също са интересни

Тук можеш да провериш, колко си праведен. Със затворени очи и протегнати напред ръце трябва да уцелиш двете дупки в камъка. Казват,че грешните никога не успяват.


Обувките на Железния баща


Река Крапинец и селските деца

И две снимки от събора на Илинден преди няколко години: