Седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. Ръцете ми са захабени, маникюрът ми е черен, състоянието на косата ми изобщо не ме интересува и дори не помня, кога за последно съм слагала грим. Всяко лято за около месец загърбвам урбанистичния си лайфстайл и се връщам назад - към корените си. Всяко лято за около месец съм дъщерята, която иначе липсва - правя компоти, пера килими и боядисвам прозорци.
Та седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. И си говорим за корените. Родът на татко е от капанския край. Дядо му бил дълги години кмет на селото. Уважаван човек, с голямо семейство и 60 декара ниви. Дядо Станьо имал пет деца- три дъщери и двама сина. Големият, Тодор, станал касиер в кметството. Един ден се напил с приятели и някой го придумал да даде пари от касата. Така Тодор прекрачил закона и кметството обедняло с 200 хиляди стари лева. Естествено кражбата не останала скрита за дълго. Дядо Станьо бил посрамен. Толкова голям бил срамът му, че продал къщата и нивите, изплатил дълга на сина си и заедно с цялата фамилия (43 калпака) завинаги напуснал селото. Срамът отвел него и семейството му на повече от сто километра - в Делиормана. Тук купил 3 къщи и 130 декара от турски преселници и започнал живота си на ново. Дядо Станьо никога не се върнал в капанския край.
Баща ми твърди, че помни това преселение. Бил е на 3 години и още е ходел с фустичка. Татко помни и срама на дядо си. Помня го и аз - от разказите и от съвета: "Не посягай на чуждото. Достатъчно способна си да живееш почтено."
Голям срам е бил.
Такива ми ти семейни тайни.
