Смъртта е равенство за теб и мен:
ти имаш ключ и аз съм ти го дал
аз имам своята врата и ти ме следваш
о, колко сме учтиви - даваме си път…
Смъртта е равенство което ни разделя
защото всеки е един в самата смърт:
за мен е стих изял до край сърцето ми
за теб е праг - прекрачвай си го сам.
О, пак ли сме учтиви? Пак ли?
ти имаш ключ и аз съм ти го дал
аз имам своята врата и ти ме следваш
о, колко сме учтиви - даваме си път…
Смъртта е равенство което ни разделя
защото всеки е един в самата смърт:
за мен е стих изял до край сърцето ми
за теб е праг - прекрачвай си го сам.
О, пак ли сме учтиви? Пак ли?
Владислав Атанасов - Хезаяни
Няма коментари:
Публикуване на коментар