Сенките на върбите

Славеят, кацнал високо на някоя

клонка, се оглежда и мисли, че е

паднал в реката. Той стои на върха

на дъба и всеки път се бои да не

се удави

Сирано дьо Бержерак

Сенките на върбите в здрача сив и водата
                се стапят — дим сред мъглата,
а на Върха, там горе, в истинските им клони
                гугутката сълзи рони.

О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,
                с душата се е сродила
и сред клоните жално плаче и в теб се вглежда
                удавницата — надежда.

Пол Верлен