Нарциси

Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах  цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.

Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица -
блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.

Танцуваха вълните с тях,
и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден

До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.


1802
Уилям Уърдсуърт


ПП. Приятел ми направи деня с това стихотворение

 William Wordsworth