Аз не съм твоя, не съм
изгубила ума,
не съм изгубена, но бях
додето,
топях се като петно от
сняг в морето,
като забравена горяща
свещ в деня…
Ти ме обичаш, аз те
намирам още
прекрасен, цветен,
всеобемащ,
но вече аз съм аз, не
тази, която дълго беше
изгубена като светлинен
лъч в светлика общ.
Потапяй ме дълбоко в
обичта си
оставяй сетивата ми,
слепи, глухи,
а бурята на любовта
раздухвай
подобно остър вятър.
Но вече аз съм аз.
Сара Тисдейл
Още за нея тук |
Няма коментари:
Публикуване на коментар