***

Нямам никакъв спомен, кога започна моето влечение към мрачната поезия, обаче наскоро се замислих, че във всичките ми любими стихотворения се говори за смърт. Вчера намерих един тефтер от студентските си години, в който съм си записвала текстове, цитати, мисли и разни други студентско-интелектуални и много важни нещица.
Тефтерът започва с Франсоа Вийон и част от негова поема. Знам я наизуст и все още ми е много любима. Само дето не помня , откъде съм я взела, има ли продължение и как се казва поемата?
Но нищо. Тя е показателна за моите пристрастия, затова ви я пускам. :)

...Смъртта придава краска бледа
и изтънява се носът -
не е приятно да се гледа
подпухналата мека плът.
Жена, огряла всеки кът
с усмивката си приветлива
ще минеш ли по тоя път?
Не се отива в рая жива.

Франсоа Вийон

снимка: от тук

ПП. Вийон е бил абсолютен пройдоха. Няма как да не ми харесва. :)

Букурещ

Няколкото часа, които прекарах в Букурещ, едва ли са достатъчни да твърдя, че съм усетила атмосферата на румънската столица. Но вероятно много дълго за мен Букурещ ще е градът на кабелите. Огромни снопове са опасали целия град. Толкова са много, че са истинско изпитание и за най-опитния фотограф, дръзнал да снима някоя от красивите сгради в центъра. Те пък могат да се опишат с една дума - грандомания. Красиви, но прекалено величествени, за да са по вкуса ми. Лично на мен ми харесаха кокетните къщи в стария квартал на Букурещ. Онзи квартал, заради който са наричали града "Малкия Париж". В момента тези къщи са приютили посолствата на различни държави. Иначе покрайнините приличат на "Люлин" в София. Чаушесковите панелки са точно толкова грозни, колкото и нашенските. Мизерия и отрудени лица. Нищо, което вече не сте виждали.

кабелите - нереално много

пак

как ли са оцелели от цигански набези?

Стопанската Академия

Министерски съвет

Музикален театър? Опера?

И няколко къщи от стария Букурещ:

 

Всички църкви, които видях бяха в идеално състояние

В Букурещ се строи много - точно, както и в София. С новите сгради си отива очарованието и атмосферата на миналото. Не знам, дали е за добро:

Крайните квартали - грозна картинка:

Румънските панелки - паметници на комунизма

Един от двата цигански палата в покрайнините награда. Покривите са ламаринени. 

Циганка - амбулантна търговка. Предлага кожено яке :)

Това, разбира се, са само първи впечатления от румънската столица. Смятам да и дам още един шанс. Може пък на втори прочит да ми хареса.                                                                                                            

Сезонът на туршиите

Килограм пресни спомени се подреждат плътно в трилитров буркан. Добавяте щипка морска сол, две - три мидички и няколко капки пролетна роса. Заливате с юлски дъжд и оставяте да втаса на планинско слънце. Консумира се в дългите зимни нощи в компанията на дебели вълнени чорапи.
Бон апети!

Facebooks project

Какво прави един художник, за да отпразнува 50-тия си рожден ден?  Прави юбилейна изложба с най-добрите картини през годините. Не и Ники Бузов. Ето затова го харесвам - защото е прекрасно различен, култивирано дивичък и много витален. И защото  никога не бих му дала 50 години, въпреки прошарените къдрици.
Ето малко от "юбилейната" му изложба, наречена фейсбукс проджект. Иначе казано - лицата на един мъж, преработени от него самия. Забавно, предизвикателно и свежо- точно като Ники Бузов, когото така и не мога да възпирема като Николай. :)

Понякога думите са излишни

* * *

Смъртта е равенство за теб и мен:
ти имаш ключ и аз съм ти го дал
аз имам своята врата и ти ме следваш
о, колко сме учтиви - даваме си път…

Смъртта е равенство което ни разделя
защото всеки е един в самата смърт:
за мен е стих изял до край сърцето ми
за теб е праг - прекрачвай си го сам.

О, пак ли сме учтиви? Пак ли? 

Владислав Атанасов - Хезаяни