Заради старите сгради, които не престават да ме очароват с красотата си.
Заради детайлите, които винаги са важни.
Заради срещите на часовника.
Заради малките кокетни балкони.
Заради протяжните разходки по площада.
Заради любимите кафенета.
Заради летните концерти на Градския духов оркестър.
Заради уличния музикант, който свири всичко в ритъма на валса.
Заради хората, които не познавам.
Заради хората, които искам да познавам.
Заради любимите хора.
ПП .Все още не съм свикнала с красотата на Русе и това ме прави безкрайно щастлива.
Вълшебно е:)
ОтговорИзтриванеама то било много хубаво тук, флорче!
ОтговорИзтриване...и що го кри досега?
Прекрасен град, очарователен град! Много ми липсва - най-много ми липсват имено сградите, в София няма такъв дух в сградите наоколо, по центъра, никъде. Но никога, наистина никога не предполагах, че така силно ще ми липсва реката. Израстнах до нея, на три пресечки от Дунав, баща ми постоянно се разнообразяваше с риболов и заедно отивахме с майка ми да се наслади той на хобито си. Слизахме на реката, точно на музея на ЖП-транспорта, аз живеех много на близо до него, минавахме през едно отворено и до сега местенце в оградата, то никога не е имало ограда точно на това място, минавахме покрай всички стари и красиво изрисувани вагони, а след това прескачахме вагоните на товарните влакове на местата на свръзката и отивахме до водата. Години по-късно писнеше ли ми нещо, а се случваше често, тръгвах по кея или по алеята над реката в Парка на младежта, разхождах се понякога часове, някога се чувствах самотна, друг път това ми даваше много спокойствие. Но сега, когато наоколо няма река, осъзнавам колко много съм релаксирала и колко много сега ми липсва това място. Когато се преместихме със съпруга ми в София един ден се почувствах потисната и смачкана. Имах нужда от една от моите си разходки. Тогава осъзнах, че вече не съм в Русе и ми се доплака, че няма къде да отида до някоя река и да се разходя. Малко се отплеснах в спомените си, съжалявам. Много ме затрогнаха снимките на Русенските сгради. И аз мислех да пиша за тях, но сякаш още не е озрял момента.
ОтговорИзтриванеМного приятен блог, Флор, ще го следя често и ще ти гостувам виртуално тук.
Поздрави!