Фонтанът

- Марш оттука, хулигани недни! - Учудващо силен глас излиза от старческото гърло. Дядото е поне на осемдесет. Май има Паркинсон и перманентно лошо настроение. Трите хлапета избухват в смях. Момичето е мокро. Не знам защо. Косата му е на фитили, от червените панталони се стича вода, под синята блуза прозират наченки на гърди. Все още не осъзнава, колко е красиво. Скоро ще започне да носи потници с гол гръб и убийствено къси поли и да флиртува просто, за да демонстрира превъзходството си. Двете момчета изобщо не я мислят за красавица. Викат я. Във фонтана има жаби. Момичето си топи краката във водата. Момчетата се пръскат.
- Не ме пръскай. Трябва да съм суха. Мама се прибира след малко.
- Марш оттука, хулигани недни! - Дядото размахва бастуна и с трепереща походка доближава.
Децата се смеят. Заобикалят фонтана и отново са при жабите си. Дядото се връща на пейката, мърморейки.
- Я си отивайте бе, цигани мръсни! - Достопочтената му баба се надига от пейката. Костюмът от травира с флорални мотиви вероятно е бил много шик през 1979 година. Сега и е малко тесен. Децата се смеят.
- Емилия, защо не си се прибрала още?
Жената е красива, дрехите и крещят "пари". Емилия грабва мокрите сандали и потъва в сребристия Лексус.
На лицето на старицата с флорални мотиви грейва победоносна усмивка.