Графити

Графитите - бунтът на художниците, изкуството на ръба на закона, естетският вандализъм.
Русенският карнавал изкара наяве иначе мистериозните графити-райтъри. Легалните графити лишиха артистите от задължителния адреналин, но доставиха удоволствие на случайно или не толкова шляещите се по площада русенци.
И, да - тези момчета наистина могат да рисуват.
Темата: Иконите на новото време
Резултатът:

Вместо бомби да летят балони :)

A Single Man

Самотата може да бъде красива.

A Single Man е филм, който вълнува заради

изисканата естетика на Том Форд


меланхоничният поглед на Колин Фърт


изтънчената красота на Джулиан Мур


сините като небе очи на Никалъс Холт


и брилянтният сценарий, в който всяка дума има значение.
Заредете се с цигари и с джин-тоник, преди да го пуснете. :))

снимки: от тук

Щампите

Щампите, които оставяш върху моето тяло
стрии
отпуснат бюст
тъмни кръгове под очите
дълбока бръчка на челото
бял косъм, прикрит с перхидрол
са уверение, че те обичам.



Густав Климт - Майка и дете

Тлъсто

Никога не съм срещал жена,
Която да ме накара да съжалявам, че съм мъж.
Само че не бива да приемат и това за комплимент.

Борис Виан




снимка: от тук

Лица и маски

Фантазиите понякога са по-истинската част от нас. Фантазиите на Полина Кубратова са романтични и нежни. Точно като нея.



















С Поли имаме нещо общо. И двете мечтаем за Венеция. :)


Полина Кубратова

Още за нея - тук

Градът

Защо това е моят град?



Заради старите сгради, които не престават да ме очароват с красотата си.











Заради детайлите, които винаги са важни.







Заради срещите на часовника.





Заради малките кокетни балкони.



Заради протяжните разходки по площада.






Заради любимите кафенета.



Заради летните концерти на Градския духов оркестър.





Заради уличния музикант, който свири всичко в ритъма на валса.



Заради хората, които не познавам.



Заради хората, които искам да познавам.



Заради любимите хора.



ПП .Все още не съм свикнала с красотата на Русе и това ме прави безкрайно щастлива.

Фонтанът

- Марш оттука, хулигани недни! - Учудващо силен глас излиза от старческото гърло. Дядото е поне на осемдесет. Май има Паркинсон и перманентно лошо настроение. Трите хлапета избухват в смях. Момичето е мокро. Не знам защо. Косата му е на фитили, от червените панталони се стича вода, под синята блуза прозират наченки на гърди. Все още не осъзнава, колко е красиво. Скоро ще започне да носи потници с гол гръб и убийствено къси поли и да флиртува просто, за да демонстрира превъзходството си. Двете момчета изобщо не я мислят за красавица. Викат я. Във фонтана има жаби. Момичето си топи краката във водата. Момчетата се пръскат.
- Не ме пръскай. Трябва да съм суха. Мама се прибира след малко.
- Марш оттука, хулигани недни! - Дядото размахва бастуна и с трепереща походка доближава.
Децата се смеят. Заобикалят фонтана и отново са при жабите си. Дядото се връща на пейката, мърморейки.
- Я си отивайте бе, цигани мръсни! - Достопочтената му баба се надига от пейката. Костюмът от травира с флорални мотиви вероятно е бил много шик през 1979 година. Сега и е малко тесен. Децата се смеят.
- Емилия, защо не си се прибрала още?
Жената е красива, дрехите и крещят "пари". Емилия грабва мокрите сандали и потъва в сребристия Лексус.
На лицето на старицата с флорални мотиви грейва победоносна усмивка.

Облаци

Облака - белогривые лошадки.

Облака, что вы мчитесь без оглядки?

Не смотрите вы, пожалуйста, свысока,

А по небу прокатите нас, облака!