Вчера умря сивоокият крал.
Душен и ален здрач всичко обви.
Щом си дойде, моят мъж промълви:
"Казват, от лов бил докаран убит,
точно под стария дъб бил открит.
Жаля кралицата. Смърт в младини!
Само за нощ я слана ослани."
Взе си лулата любима и пак
тръгна на работа в нощния мрак.
Аз дъщеричката будя - мълчи;
взирам се в нейните сиви очи.
А вън тополите шушнат с печал:
Няма го, няма го твоят мил крал."
Анна Ахматова
Няма коментари:
Публикуване на коментар