Слава на теб, безизходна печал! Вчера умря сивоокият крал. Душен и ален здрач всичко обви. Щом си дойде, моят мъж промълви: "Казват, от лов бил докаран убит, точно под стария дъб бил открит. Жаля кралицата. Смърт в младини! Само за нощ я слана ослани." Взе си лулата любима и пак тръгна на работа в нощния мрак. Аз дъщеричката будя - мълчи; взирам се в нейните сиви очи. А вън тополите шушнат с печал: Няма го, няма го твоят мил крал."
И сякаш чувам песента на хубавата продавачка как жалейки за младостта нарежда като оплаквачка: О, старост, безнадеждна крачка, съвсем ще грохна може би, (съдбата толкова ме смачка, защо поне не ме уби?) Отказах аз на не един, в което нищо умно няма, и заради онзи кучи син, с когото исках да сме двама. Обичах го с любов голяма, дано го огън изгори за туй, че гледаше с измама да пипне моите пари. И даже не обелих зъб, започнеше ли да ме рита, бях вечно просната по гръб, че той не знаеше насита, пък аз забравях, че съм бита щом трябваше да се отдам... Но можех ли да съм честита при толкоз грях и толкоз срам? къде е сочната ми плът и кожата ми от коприна, ръце и рамене, и гръд, които мамеха мнозина. Ала година след година с мен времето се подигра, къде е китната градина сред прелестните ми бедра? Набръчках се и побелях, а погледът до вчера жив не тласка никого към грях, защото е съвсем мъглив. Краката ме държат едва, към нищо вече нямам вкус и аз извръщам с гняв глава - да се погледна ме е гнус!"
Много съм сърдита на майка си. Редно беше да ме предупреди, че бракът е затвор, а не да ме залъгва с красива наследствена булчинска рокля и приказки за вечно щастие.
А може би майка ми и всички други жени са извратени. Може би аз съм единственото разумно същество от женски пол на тази планета, щом само аз виждам болезнената истина за семейството като клетка или както там беше комунистическият израз.
Какъв е животът в средностатистическия брак?
Незнайно как се оказва, че трябва да станеш поне час по- рано от необходимото ти. Така ще можеш да изпиеш кафето си на спокойствие, да се доредиш първа до топлата вода в банята ( и съвсем егоистично да я изразходваш), да се гримираш, без някой да ти потропва нервно с крак, да смениш няколко ката дрехи, докато се харесаш, без да ти се налага да чуеш тирадата за разглезените жени, които мислят само за външността си, да направиш закуска (нищо, че ти никога не закусваш) и да осигуриш топло кафе за любимия. Не, че в 6 сутринта някой изобщо може да ти е любим. След това започваш внимателно да будиш блажено спящия си съпруг. Внимателно, за да не отнесеш мрънкане в добрия случай и летяща възглавница в не толкова добрия случай. На ум си отбелязваш, колко се радваш, че мъжът ти е влюбен в новия си мобилен телефон и това не отървава от травми и цицини. Съпругът ти вече е станал и ето тук започва адът, наречен брак.
Ти, разбира се, си заета със задачата да събудиш и приведеш в приличен вид наследника, затова не обръщаш особено внимание. Голяма грешка! "Нарочно ли купуваш тази гадна паста за зъби? До кога ще ви чакам? Айде, научи се да се организираш най- после. Дай ми ключовете. Вземи документите за колата." Съпругът ти вече е обут и облечен пред входната врата, а синът е още по пижама. Набързо смъмряш полуспящото си дете. Обличаш го, миеш му зъбите и му бутваш в ръката сандвича. Заключваш вратата и влачейки хлапето търчиш към колата. Личният ти Шумахер вече е на първа, готов да тръгва. Почти в движение успяваш да се класираш на предната седалка. По пътя имаш малка почивка, защото настроението на любимия е насочено към другите идиоти с автомобили. Доволна си, че поне сега не си виновна за нещо и мечтаеш за спокойствието на офиса. Шефката е кучка, но в този момент нейното фалцетно кресчендо е най- предпочитания звук на света.
Каква огромна заблуда! Няма офис на света, който може да те спаси от напористия телефонен терорист, наречен с кодовото име «мъжът ти те търси пак». Естествено няма оперативка на света, която да е по- важна от силното му главоболие, за което трябва да ти напомня с жален глас през половин час. Нищо, че още при първото позвъняване си изпратила Алка зелцер по куриер, защото отлично знаеш, на какво се дължи главобола. Покрай здравните проблеми узнаваш, че трябва да платиш сметката за ток, защото ще го изключат утре, да напазаруваш любимите му домати, които се продават само на пазара в другия край на града, да се обадиш на брат му и да уговорите семейния уикенд ( не е ли по- логично да си го уговорят двамата по братски?), да посетиш майка му в болницата и да и занесеш топено сирене «Президент»( тя другото не го кусва) и задължително в 5.30 да си в къщи, защото ще дойде майстор. На плахите ти опити да обясниш, че в едночасовата си обедна почивка можеш да отметнеш само една трета от задачите, получаваш язвително- саркастичното "Научи се да планираш времето си най- после." И все пак въздъхваш облекчено, защото поне този път ти се е разминало финансово- счетоводния анализ на разходите ти за последната седмица. Така и не посмя да питаш, защо семейният бюджет се обсъжда единствено и само по телефона в работното ти време.
Пет минути преди края на работния си ден ти правиш плах опит да му напомниш, че от 3 седмици имаш уговорка с най- добрата си приятелка за вечерно кино. Отсреща получаваш дълга тирада с обвинения в незачитане на личната му свобода и право да почива. Не стига, че има най- натоварената работа, не стига, че изхранва семейството, не стига, че е стоял в къщи с детето преди два месеца, докато ти си пила мохито от 17 до 18, а сега искаш да го лишиш от гледането на най- важната футболна среща. Е, няма как. Приятелката ти не може да се съревновава с грандиозния мач Уганда- Камерун. Ти се прибираш омърлушена. Стопираш детето пред телевизора и влизаш в карцера(разбирайте кухнята). Режеш лук и ревеш. Пържиш кюфтета и обмисляш, какво още не си успяла да свършиш и тайно завиждаш на мацката от петия етаж, която току- що излезе във видимо прекрасно настроение и с най- високите токове, които някога си виждала. Детето е заспало на килима пред телевизора. Добре, че доктор Спок е умрял и няма как да види това. Местиш го в леглото му и си пускаш "Сексът и градът". Новата книга на Юрсенар така си стои неотворена вече месец, но нямаш сили да се правиш на интелектуалка. Спи ти се. Спи ти се от 4 години.
Така нареченият любим не се прибира до среднощ. Явно мачът има доста продължения. Отбелязваш си да сложиш Алка зелцер в панталона му сутринта и уморена се тръсваш в леглото. Последно се събуждаш към 4 сутринта от трясък в коридора. Изглежда Камерун са паднали. Нека му! Правиш се на дълбоко заспала, докато в 6 будилникът не ти напомни, че ужасно много се сърдиш на майка си.
