Стръмни са формата и стойката на смърча,
притиснат до планината, в стремежа си
нагоре,
в угода на Пусеновото бяло, до повтарящите
се върхове.
Гальовни планини може би се вият край
родното ти място,
милват родните ферми със затоплящо зелено;
тръгни по тези хълмове дори само за
прохлада или златотърсаческа радост.
Леки ветрове повяват над познатите места,
опипват чупливите прозорци, обръщат се и си
отиват;
ескимоските къщи имат прозорци от
тюленени черва и източният
вятър барабани по тях.
Рибарите, някогашните свирепи ловци на
кожи,
от огън все нуждаещи се, заравяха умрелите
с наръч дърва
и в ада им попадналият цял замръзваше.
Спомняйки си предишните земи, но много
по-реално,
загледай се сред висините, не можеш да
кажеш защо
гарванът, богат със намеци, самотен се рее.
У. Мередит
Няма коментари:
Публикуване на коментар