петък, февруари 13, 2009

ЗИМНИ СТИХОВЕ ЗА СЕСТРА МУ

Лунна светлина измива западната част на къщата
до белотата на избелено платно.
Разстила и тревист килим
върху стърнището на нивата, протегната на изток,
където още няма и следа от утрото.
Луната е ангел със мек ореол,
изпратен ми тук преди да умра - с изненадата
за реалната същност на всички неща.
Държи светлината той мълчаливо.

В последно време, подготвяйки се за смъртта,
отидох и в онази друга къща - там, където
родителите ни приключиха със своето умиране,
приемайки и неприемайки условията на живота.
Баща ни изгради библиотечни шкафове
и ден след ден престана да чете.
А майка ни пък готвеше
чудесни гозби за уста обикновени.
Отгледаха те с благост две деца.
Ние събирахме с гребла листата;
трева косихме; с тях пиехме и с тях се хранехме.
Сдобряването беше дълга работа, не винаги приятна.

Сега край моя собствен дом, във час студен,
аз наблюдавам ангела - как се снижава безразлично.
Фенерът, без да трепка, изтънява дъсчените ни стени,
като ги мие с лунна светлина, докато хората си спят,
прегръщайки и непрегръщайки условията на живота.
И пръстите на дървесата напластиха гниещия губер
по камъните, разпилени из поляната
и нивата, протегната към идващият ден.

У. Мередит

Няма коментари:

Публикуване на коментар