Отвори книга

Отвори
книга
наслуки.

Прочети
нещо
наслуки.

Може
да спасиш
някого
или нещо
наслуки.

В това число
и себе си.

Лео Бутнару
Превод: Огнян Стамболиев

АРТИСТЪТ

Всичко

Имаш младост и хубост.
Цялата си една усмивка.
Даже дърветата те харесват
и те прегръщат със сенките си.
Рамото ти изгрява
като новолуние.
После – като пълнолуние.
И догде се озърнеш -
нямаш младост и хубост.
Какво ти остава?

Имаш любим и нежност.
Цялата си една тръпка.
Стъпваш по звездния свод
с тънки, звънливи токчета.
И под стъпките ти угасват
една по една звездите
като сгазени фасове.
Докато тупнеш на земята.
Нямаш любим и нежност.
Какво ти остава?

Имаш талант и воля.
Цялата си една факла.
Нощем безсънно светиш,
търсиш в тъмната пустош
нещо такова, което
никога, никъде, никой…
Тъкмо да го откриеш,
факлата гасне и пуши
и се превръща в главня.
Нямаш талант и воля.
Какво ти остава?

Имаш дете и радост.
Цялата си една грижа.
Водиш бъдещето за ръчица,
учиш го да бъде послушно
и да не тича много напред,
за да бъде по-дълго твое.
Докато ти го грабне от ръката
болест, война или любов,
или безкрайният път…
Нямаш дете и радост.
Какво ти остава?

Всичко да имаш, нищо да нямаш.
Цялата да си една шепа.
Всичко да даваш, нищо да вземаш.
Да се загърнеш зиморничаво
в самота като в излинял шал,
майка си да повториш на прага,
всичко да спомняш,
всичко да посрещнеш,
всичко да изпратиш.

Всичко.
Това ти остава.

Блага Димитрова

 

Да напишеш автобиография

Какво е необходимо? 
Необходимо е да напишеш молба, 
и към молбата да приложиш автобиография.

За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.

Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.

От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.

По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.

Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.

По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.

Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.

Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.

Вислава Шимборска

Превод: Юлияна Радулова

Упътване за употреба

когато падаш, падни
със стил: не повличай други със себе си, падни
преди да стане късно, падни
за бога, не там, където е удобно да се
пада, падни там, където си изправен
и падни ниско

изправи се на съвсем друго място



Ларш Собю Кристенсен
превод: Анюта Качева

снимка: от тук

Срам

Седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. Ръцете ми са захабени, маникюрът ми е черен, състоянието на косата ми изобщо не ме интересува и дори не помня, кога за последно съм слагала грим. Всяко лято за около месец загърбвам урбанистичния си лайфстайл и се връщам назад - към корените си. Всяко лято за около месец съм дъщерята, която иначе липсва - правя компоти, пера килими и боядисвам прозорци.
Та седим с баща ми на двора и цепим кайсии за ракия. И си говорим за корените. Родът на татко е от капанския край. Дядо му бил дълги години кмет на селото. Уважаван човек, с голямо семейство и 60 декара ниви. Дядо Станьо имал пет деца- три дъщери и двама сина. Големият, Тодор, станал касиер в кметството. Един ден се напил с приятели и някой го придумал да даде пари от касата. Така Тодор прекрачил закона и кметството обедняло с 200 хиляди стари лева. Естествено кражбата не останала скрита за дълго. Дядо Станьо бил посрамен. Толкова голям бил срамът му, че продал къщата и нивите, изплатил дълга на сина си и заедно с цялата фамилия (43 калпака) завинаги напуснал селото. Срамът отвел него и семейството му на повече от сто километра - в Делиормана. Тук купил 3 къщи и 130 декара от турски преселници и започнал живота си на ново. Дядо Станьо никога не се върнал в капанския край.
Баща ми твърди, че помни това преселение. Бил е на 3 години и още  е ходел с фустичка. Татко помни и срама на дядо си. Помня го и аз - от разказите и от съвета: "Не посягай на чуждото. Достатъчно способна си да живееш почтено."
Голям срам е бил.
Такива ми ти семейни тайни.

Спомени в предмети

Пръстенът на баба ми Петра. Той присъства във всеки един от малкото ми спомени с нея. Няма никаква финансова стойност - от прост пиринч е, но го пазя ревностно в една кутия. Съвсем наскоро осъзнах какъв е тоя пръстен - на него има логото на футболния клуб "Левски". Хи-хи-хи - дали не мога да кандидатствам за почетен член там с тази реликва? А как е попаднал в баба ми, ще си остане завинаги в тайна.

 

Единствената ми запазена бебешка дрешка. Рокля - зелена. С дантелки и якичка. Въпреки усилията на майка ми,  така и не станах мадама и твърде рядко слагам рокли. Но животът предстои, нали? ;)

 

 

Книгите ми. Много четени, много обичани

 

Отношението ми към тази кукла всъщност е двояко: хем я обичам, хем я мразя. Обичам я, защото беше най-красивата кукла, а я намразих, защото така и не ми дадоха да си играя с нея. Много жалко, наистина. Една тъжа кукла, която изкара живота си като експонат от музей.

 

 

Фотоапаратът на семейството. Него ми го даваха от невръстна възраст. Като се замисля - май все още работи. Трябва да го пробвам някой ден.

 

Това са част от хубавите ми спомени, но аз пазя ревностно и лошите, защото те ми напомнят коя съм и докъде съм стигнала.