Автограф

Приятелю, сакатото ни племе
не знай на равновесието храм.
Не чуди ли те болки тъй големи,
че искам аз прибулено да дам.

23 декември 1921г.
Кирил Христов в автограф за Михаил Арнаудов



снимка: вестник Сега

Буря

Между другото обичам бурите.

И смъртта ще остане без царство

И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад, с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
На морето под извивките премазани,
дълго ще лежат, но не ще гинат напразно.
Връзвани на колелото, изтезавани,
жилите им ще се скъсат, но ще издържат.
Вярата в ръцете им на две ще се сломи,
ще ги пронижат еднорогите злини.
Всичко ще се скърши в тях, но те ще устоят.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
Крясъка на чайките не ще чуят вече,
ни грохота на вълните край бреговете.
Където цвете е цъфтяло, няма цвете
да надигне пак глава под шибащите пръски.
И даже луди и без дъх в пръстта зарити,
пак ще блъскат с главите си през маргаритките
към слънцето, додето слънцето се пръсне.
И смъртта ще остане без царство.

Дилан Томас




снимка: от тук

Пак е пролет

Ужасно, но пак е пролет!
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме и околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече,
излишен като Онегин?

Искам безумства, чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна (Pop-star).
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет?...
Добре, че мен не ме питат!

Миряна Башева

СРЕЩА НА ВЪРХА

Рускинята от нашия етаж,
Раиса,
идва от Сибир.
"Друуг руснаак да пийташ,
ще ти кааже "ат Ленинграад" -
тье все ат Ленинграад -
пак аз си каазвам - ат Сибир,
ат калхуоз."
Седим си с Раиса на меча кожа
и тя ме черпи с горски чай.
В този момент на вратата се звънва:
- Дзобъ дзен - нахлува ясен американски акцент
и на прага грейват двама червенокоси мормони,
несъзнаващи тежестта на мисията си.
- Идваме в иметцо на
жживия Бог, жживия Бог.
- Уой, Гуоспади,
всеки знает що Буог не умрял.
- Вие вярватце ли в Бог?
- Бе я се разкарай аттука,
идиот такав.

Днес, на 16-тия етаж,
големите се срещнаха.

Кристин Димитрова



снимка: Public Republic
и още за Кристин - тук

Ъглите благородно приютяват изчезващия блясък

ПАРФЮМ ЗА ХОРА

Борейки се за унисекс рецепция,
не нося сутиен,
косата си държа изкъсо, ноктите – квадратни.
Със силата на своя дух и острите му ръбове
като с боздуган си служа.
Натърквам жертвите със CK “One”
иззад ушите си.
Когато мъжът,
на когото съм хвърлила око,
се забие в тоалетната с някоя Памела,
рева пред огледалото.
То ми изписва с червило:
Не знам, педерас оправяй се.

Ина Григорова