(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме и околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече,
излишен като Онегин?
Искам безумства, чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна (Pop-star).
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет?...
Добре, че мен не ме питат!
Миряна Башева
Няма коментари:
Публикуване на коментар