***

Преброих годините си и открих,
че ми е останало по-малко време на този свят
от

времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче,
което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,
а когато забелязва, че му остават малко, започва
да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…

Вече нямам време да понасям абсурдни личности,
които, независимо от възрастта си, не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места,
да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел
на борбата за по-важно място…
Презирам хората, които не спорят за съдържание,
а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора,
много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит,
превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…

Искам да се обградя с хора,
които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари
на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен,
в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Мариу ди Андради