на зъл демон, изписана със златен лак.
Съчувствено разглеждам
Изпъкналите жили по челòто, издаващи
Как уморително е да си зъл.
Бертолд Брехт
снимка: от тук |
снимка: от тук |
Пол ВерленСенките на върбите в здрача сив и водатаСлавеят, кацнал високо на някояклонка, се оглежда и мисли, че епаднал в реката. Той стои на върхана дъба и всеки път се бои да несе удавиСирано дьо Бержерак
се стапят — дим сред мъглата,
а на Върха, там горе, в истинските им клони
гугутката сълзи рони.
О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,
с душата се е сродила
и сред клоните жално плаче и в теб се вглежда
удавницата — надежда.