"Грачи прилетели" - първият ми сблъсък с изкуство. Евтината репродукция на картината на Саврасов висеше в зимната стая на баба ми на село. Зимната, защото през лятото тя живееше в пещника - малка стаичка, извън къщата, залепена до пещта - точно срещу голямата маза, в която ме беше страх да влизам. Не обичах да ходя на село. Беше ми скучно. Когато бях там през зимата, изкарвах часове в съзерцание на тази репродукция -малка и потъмняла от натрупания прах. Печката на дърва, виновница за този прах, бумтеше, а върху нея къкреше картофената яхния - най-вкусната манджа, която някога съм яла. Аз - на леглото с плетени вълнени чорапи. Толкова дълго съм гледала тази картина, че знаех наизуст всеки детайл. Забавлявах се да броя гарваните и да си представям, как са попаднали в къщата на баба - типична селска женица без никакъв афинитет към изкуствата (като не броим песните на Гюрга Пинджурева), вдовица, прегърбена от времето и неспособна да направи и крачка без двата стари дървени бастуна. Никой не помнеше историята на тази репродукция. Тя просто си беше там - неизменна и категорична част от стаята. А. Саврасов - първото име на художник, което научих. "Грачи прилетели" - първата картина в живота ми.
Днес видях два гарвана и се сетих за нея. Зимата идва. Поръчах дърва за печката и смятам да хапна картофена яхния- мое производство, доста по-лошо от бабиното. Преди това ще извадя на видно място пуловерите и плетените вълнени чорапи. Животът през зимата е невъзможен без тях.
 |
А. Саврасов - Грачи прилетели
живопис, 1871 |
 |
Авторът през 1897
снимка: от тук |
