Като дива къпина съм – ни хубост у мен, ни сладост.
Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината
(а по душата ми – следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм – предупреждавам.
Когато нехайно посегнат към мене – умея до кръв да ранявам.
Внимавай! Да не се закачиш, както случайно си свърнал –
няма отърване!