Живописен колаж

Тримата са приятели от Художествената академия. И тримата работят основно живопис. Еслица Попова е русенка, която живее на остров Сен Мартен. Станимир Видев е пловдивчанин, а Валентин Узунов живее в Ловеч. Изложбата "Живописен колаж" за моя радост ги събра в Русе. Не съм изкуствовед и не мога да говоря дълго и умно за картините. Аз съм от зрителите, които не могат да обяснят, защо едно платно им харесва. Тези ми харесаха. Вижте защо:

Защото са страстни

и тъжни

и нежни

и провокират

и развеселяват

и са екологични

и стимулират пазаруването   ;)

и са огнени

и изтънчени като авторката си

Станимир, Еслица и Вальо на откриването

Толкова с рецензията. Когато гаджето ти донесе етикети, превърни ги в изкуство! :))

Културно

или Седмица на културното самозадоволяване


Почти ме е яд, че това не е моя идея. Но това не пречи да се включите. Всъщност направо си е задължително. :) Посетете една културна проява, припомнете си любима книга, купете си CD с класическа музика или просто открийте нов жанр. И разбира се, разкажете.
Целта е всеки сам да преосмисли начините по които поглъща, образува и транслира културата. Подробности във Фейсбук. И не забравяйте да се забавлявате!

ПП. Не, не, не си и помисляй! Турнето на пайнерките не се брои за културно събитие. ;)

Култура

Кажете днес, о вий, културни рожби,

у нас нима изкуство не цъфти,

редят се, вижте, вече ред изложби

и столицата празнично блести.

И в тия страшни и сезонни киши

по будки, хо кьошета, като гмеж

за зрелища, концерти - вред афиши,

па даже и за скука, ако щеш.

А вечер по локалите оркестри

и за изкуство спорове безброй,

па даже и студенти без семестри

и разни други от месо и лой.

Били маниаци, или пък поети,

но всички имат сериозен лик.

А между тях като зарница свети

Добринов В., известния критик.

Във вестник "Воля", който писа даже

за себе си - но тайнствено, с псевдоним -

и иска Христодоров да помаже -

един "писател" глупав и хрисим.

И разни, все любимци на Лаура,

били до вчера репортьорска смет,

запретнали се да творят култура

и да печелят име в тоя свет.

Завидна е съдбата на Жътвара,

но вий от жътва нямате хабер -

за всеки не е, драги, таз попара,

че повече сте прости от пипер.

Списания, театри и афиши,

концерти, па дори каквото щеш,

навсякъде една воня мирише,

навсякъде един и същи леш...

Христо Ясенов

ПП. Както вероятно сте се досетили, си спомних това стихотворение покрай безкрайните безумни дебати за българската култура.