Какво е необходимо?
Необходимо е да напишеш молба,
и към молбата да приложиш автобиография.
За да откъснеш вниманието от това колко си живял,
е добре автобиографията да е кратка.
Краткостта и внимателният избор на данните са задължителни.
Променяш пейзажите в адреси
и несигурните спомени в точни дати.
От всичките любови е достатъчна само брачната,
и от всички деца само тези родените.
По-важно е кой те познава, а не кой познаваш ти.
Пътувания - само ако са в чужбина.
Принадлежността към едно какво, но без защо.
Хвалби без мотивация.
Пишеш все едно никога не говориш със себе си
и се отбягваш.
Отбягваш кучета, котки и птици,
евтини украшения от миналото, приятели и мечти.
По-добре цената, отколкото стойността
и заглавието вместо съдържанието.
По-добре номерът на обувката, вместо това къде отива
онзи, за който те вземат.
Добавяш снимка с ухото да се вижда.
Формата има значение, не това което чува.
Какво се чува?
Шума на колите мачкащи хартията.
Вислава Шимборска
Превод: Юлияна Радулова
Показват се публикациите с етикет вдъхновения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вдъхновения. Показване на всички публикации
събота, февруари 01, 2014
понеделник, април 09, 2012
Аз не съм твоя
Аз не съм твоя, не съм
изгубила ума,
не съм изгубена, но бях
додето,
топях се като петно от
сняг в морето,
като забравена горяща
свещ в деня…
Ти ме обичаш, аз те
намирам още
прекрасен, цветен,
всеобемащ,
но вече аз съм аз, не
тази, която дълго беше
изгубена като светлинен
лъч в светлика общ.
Потапяй ме дълбоко в
обичта си
оставяй сетивата ми,
слепи, глухи,
а бурята на любовта
раздухвай
подобно остър вятър.
Но вече аз съм аз.
Сара Тисдейл
| Още за нея тук |
четвъртък, април 05, 2012
Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calderón
Self portraits
I tried to drown my sorrows, but the bastards learned how to swim.
![]() |
| Frida Kahlo overlooking Rivera Court circa 1932-33 (c) Detroit Institute of Arts снимката: от тук |
вторник, януари 31, 2012
Маргьорит Дюрас
вторник, януари 17, 2012
Група във Фейсбук продуцира клип
Обичам си работата. Особено, когато е причина да се запозная с такива хора:
събота, октомври 15, 2011
Грачи прилетели
"Грачи прилетели" - първият ми сблъсък с изкуство. Евтината репродукция на картината на Саврасов висеше в зимната стая на баба ми на село. Зимната, защото през лятото тя живееше в пещника - малка стаичка, извън къщата, залепена до пещта - точно срещу голямата маза, в която ме беше страх да влизам. Не обичах да ходя на село. Беше ми скучно. Когато бях там през зимата, изкарвах часове в съзерцание на тази репродукция -малка и потъмняла от натрупания прах. Печката на дърва, виновница за този прах, бумтеше, а върху нея къкреше картофената яхния - най-вкусната манджа, която някога съм яла. Аз - на леглото с плетени вълнени чорапи. Толкова дълго съм гледала тази картина, че знаех наизуст всеки детайл. Забавлявах се да броя гарваните и да си представям, как са попаднали в къщата на баба - типична селска женица без никакъв афинитет към изкуствата (като не броим песните на Гюрга Пинджурева), вдовица, прегърбена от времето и неспособна да направи и крачка без двата стари дървени бастуна. Никой не помнеше историята на тази репродукция. Тя просто си беше там - неизменна и категорична част от стаята. А. Саврасов - първото име на художник, което научих. "Грачи прилетели" - първата картина в живота ми.
Днес видях два гарвана и се сетих за нея. Зимата идва. Поръчах дърва за печката и смятам да хапна картофена яхния- мое производство, доста по-лошо от бабиното. Преди това ще извадя на видно място пуловерите и плетените вълнени чорапи. Животът през зимата е невъзможен без тях.
Днес видях два гарвана и се сетих за нея. Зимата идва. Поръчах дърва за печката и смятам да хапна картофена яхния- мое производство, доста по-лошо от бабиното. Преди това ще извадя на видно място пуловерите и плетените вълнени чорапи. Животът през зимата е невъзможен без тях.
![]() |
| А. Саврасов - Грачи прилетели живопис, 1871 |
![]() |
| Авторът през 1897 снимка: от тук |
четвъртък, септември 15, 2011
неделя, юли 10, 2011
събота, юни 04, 2011
четвъртък, май 05, 2011
Кралска кръв
Неведнъж съм споменавала, че смъртта ме вълнува по някакъв особен мазохистичен начин. Това е любимата ми серия фотографи на любим фотограф: Ервин Олаф - Кралска кръв. Вдъхновена от истинския живот и ...хмм...смърт. :))
Мария Антоанета - съпруга на Луи XVI. Жертва на модата и на една гилотина.
Принцеса Сиси - прободена с пила от италианския анархист Луиджи Лукени
Лудвиг Немски - убит в битка. Или поне така твърдят.
Джаки Кенеди - Онасис - първият и съпруг е застрелян пред очите и
Лейди Ди - жертва на папараците, шофьора и един мерцедес. Според някои и на английския кралски двор
вторник, януари 25, 2011
петък, декември 31, 2010
понеделник, декември 27, 2010
Аз съм ...
I am a deeply superficial person.
Andy Warhol
До тук с Уорхол имаме две общи неща. Второто е рождената дата. :)
Andy Warhol
До тук с Уорхол имаме две общи неща. Второто е рождената дата. :)
![]() |
| снимка: от тук |
четвъртък, декември 16, 2010
неделя, октомври 10, 2010
Facebooks project
Какво прави един художник, за да отпразнува 50-тия си рожден ден? Прави юбилейна изложба с най-добрите картини през годините. Не и Ники Бузов. Ето затова го харесвам - защото е прекрасно различен, култивирано дивичък и много витален. И защото никога не бих му дала 50 години, въпреки прошарените къдрици.
Ето малко от "юбилейната" му изложба, наречена фейсбукс проджект. Иначе казано - лицата на един мъж, преработени от него самия. Забавно, предизвикателно и свежо- точно като Ники Бузов, когото така и не мога да възпирема като Николай. :)
Ето малко от "юбилейната" му изложба, наречена фейсбукс проджект. Иначе казано - лицата на един мъж, преработени от него самия. Забавно, предизвикателно и свежо- точно като Ники Бузов, когото така и не мога да възпирема като Николай. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)










































