Дакелска му работа

Странно нещо са музите - придобиват какви ли не форми само и само да угодят на съвременните творци.
За музите ще ви разказвам днес. За музите, придобили форма на дакели. Явно добре са си свършили работата, щом 46 автори са успели не само да се вдъхновят, но и да снимат, нарисуват и изваят десетки смешни малки кученца.
Дакелът в съвременното българско изкуство е неизследвана територия до днес. Кураторът Елена Панайотова обаче  поправи тази грешка.  Ето резултатът:

Дакелът може да е успешна дипломна работа

и скица от последния момент

може да е герой на холивудски портрет

и икона от  поп-арта

може да е красивото бижу на френска кокона

и весел като коледна картичка

може да е по-добрата половина на  русалките

или лингвистично предизвикателство

може дори да е част от градския пейзаж

но никога не е незабелязан

защото е желязно куче

дори когато е от хляб

Елена Панайотова и Еслица Попова
куратори

музата

фенът

Изложбата "Дакелска му работа" Ви очаква в галерия "Приятели" в Русе. Препоръчва се за хора с вкус и добро настроение. :)

Маргьорит Дюрас

“Very early in my life it was too late.”

                                       Marguerite Duras

Marguerite Duras
photo by Richard Avedon, 1993

Грачи прилетели

"Грачи прилетели" - първият ми сблъсък с изкуство. Евтината репродукция на картината на Саврасов висеше в зимната стая на баба ми на село. Зимната, защото през лятото тя живееше в пещника - малка стаичка, извън къщата, залепена до пещта - точно срещу голямата маза, в която ме беше страх да влизам. Не обичах да ходя на село. Беше ми скучно. Когато бях там през зимата, изкарвах часове в съзерцание на тази репродукция -малка и потъмняла от натрупания прах. Печката на дърва, виновница за този прах, бумтеше, а върху нея къкреше картофената яхния - най-вкусната манджа, която някога съм яла. Аз - на леглото с плетени вълнени чорапи. Толкова дълго съм гледала тази картина, че знаех наизуст всеки детайл. Забавлявах се да броя гарваните и да си представям, как са попаднали в къщата на баба - типична селска женица без никакъв афинитет към изкуствата (като не броим песните на Гюрга Пинджурева), вдовица, прегърбена от времето и неспособна да направи и крачка без двата стари дървени бастуна. Никой не помнеше историята на тази репродукция. Тя просто си беше там - неизменна и категорична част от стаята. А. Саврасов - първото име на художник, което научих. "Грачи прилетели" - първата картина в живота ми.
 Днес видях два гарвана и се сетих за нея. Зимата идва. Поръчах дърва за печката и смятам да хапна картофена яхния- мое производство, доста по-лошо от бабиното. Преди това ще извадя на видно място пуловерите и плетените вълнени чорапи. Животът през зимата е невъзможен без тях.

А. Саврасов - Грачи прилетели
живопис, 1871

Авторът през 1897
снимка: от тук

Аз съм ...

I am a deeply superficial person.
Andy Warhol

До тук с Уорхол имаме две общи неща. Второто е рождената дата. :)

снимка: от тук

Графити

Графитите - бунтът на художниците, изкуството на ръба на закона, естетският вандализъм.
Русенският карнавал изкара наяве иначе мистериозните графити-райтъри. Легалните графити лишиха артистите от задължителния адреналин, но доставиха удоволствие на случайно или не толкова шляещите се по площада русенци.
И, да - тези момчета наистина могат да рисуват.
Темата: Иконите на новото време
Резултатът:

СРЕЩА НА ВЪРХА

Рускинята от нашия етаж,
Раиса,
идва от Сибир.
"Друуг руснаак да пийташ,
ще ти кааже "ат Ленинграад" -
тье все ат Ленинграад -
пак аз си каазвам - ат Сибир,
ат калхуоз."
Седим си с Раиса на меча кожа
и тя ме черпи с горски чай.
В този момент на вратата се звънва:
- Дзобъ дзен - нахлува ясен американски акцент
и на прага грейват двама червенокоси мормони,
несъзнаващи тежестта на мисията си.
- Идваме в иметцо на
жживия Бог, жживия Бог.
- Уой, Гуоспади,
всеки знает що Буог не умрял.
- Вие вярватце ли в Бог?
- Бе я се разкарай аттука,
идиот такав.

Днес, на 16-тия етаж,
големите се срещнаха.

Кристин Димитрова



снимка: Public Republic
и още за Кристин - тук