Tamara de Lempicka

Tamara de Lempicka (1898-1980)

За нея: тук

Кралска кръв

Неведнъж съм споменавала, че смъртта ме вълнува по някакъв особен мазохистичен начин. Това е любимата ми серия фотографи на любим фотограф: Ервин Олаф - Кралска кръв. Вдъхновена от истинския живот и ...хмм...смърт. :))

Попея -Втората съпруга на Нерон. Умира бременна от ритник в корема,любезно предоставен от пияния и мъж. След това Нерон и издига огромен храм и я повъзгласяват за божество. Мерси!

Юлий Цезар - убит с кама от приближени насред Сената.

Мария Антоанета - съпруга на Луи XVI. Жертва на модата и на една гилотина.

Принцеса Сиси - прободена с пила от италианския анархист  Луиджи Лукени

  Императрица Александра Фьодоровна - застреляна от лявата страна на главата, малко след като е видяла как убиват мъжа. Докато лежи в локва кръв, застрелват и децата и.

Лудвиг Немски - убит в битка. Или поне така твърдят.

Джаки Кенеди - Онасис - първият и съпруг е застрелян пред очите и 

Лейди Ди - жертва на папараците, шофьора и един мерцедес. Според някои и на английския кралски двор

И отново за Сборяново

***

Нямам никакъв спомен, кога започна моето влечение към мрачната поезия, обаче наскоро се замислих, че във всичките ми любими стихотворения се говори за смърт. Вчера намерих един тефтер от студентските си години, в който съм си записвала текстове, цитати, мисли и разни други студентско-интелектуални и много важни нещица.
Тефтерът започва с Франсоа Вийон и част от негова поема. Знам я наизуст и все още ми е много любима. Само дето не помня , откъде съм я взела, има ли продължение и как се казва поемата?
Но нищо. Тя е показателна за моите пристрастия, затова ви я пускам. :)

...Смъртта придава краска бледа
и изтънява се носът -
не е приятно да се гледа
подпухналата мека плът.
Жена, огряла всеки кът
с усмивката си приветлива
ще минеш ли по тоя път?
Не се отива в рая жива.

Франсоа Вийон

снимка: от тук

ПП. Вийон е бил абсолютен пройдоха. Няма как да не ми харесва. :)

Градът

Защо това е моят град?



Заради старите сгради, които не престават да ме очароват с красотата си.











Заради детайлите, които винаги са важни.







Заради срещите на часовника.





Заради малките кокетни балкони.



Заради протяжните разходки по площада.






Заради любимите кафенета.



Заради летните концерти на Градския духов оркестър.





Заради уличния музикант, който свири всичко в ритъма на валса.



Заради хората, които не познавам.



Заради хората, които искам да познавам.



Заради любимите хора.



ПП .Все още не съм свикнала с красотата на Русе и това ме прави безкрайно щастлива.

По първи петли

От шума на много хора,

от досада и умора

към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,

от заплетените жици

не намирам своята врата

Откога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли

закъснели следи

преминават през мен

и потъват в очите ми

сутрин.

Прах от звезди

и подкови звънят

на протрития праг

и възкръсва денят ми

сутрин.

От вика на някой буден

от смеха на някой влюбен

ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,

сред безброй висящи жици

ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал

в този град и в тази къща,

откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,

от тъга по стар приятел

ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли

уморени мъгли

се разкъсват от страх

и се впиват в прозореца

сутрин.

Старият ключ

се огъва от студ

и го няма домът

и я няма вратата

сутрин.

Михаил Белчев

СРЕЩА НА ВЪРХА

Рускинята от нашия етаж,
Раиса,
идва от Сибир.
"Друуг руснаак да пийташ,
ще ти кааже "ат Ленинграад" -
тье все ат Ленинграад -
пак аз си каазвам - ат Сибир,
ат калхуоз."
Седим си с Раиса на меча кожа
и тя ме черпи с горски чай.
В този момент на вратата се звънва:
- Дзобъ дзен - нахлува ясен американски акцент
и на прага грейват двама червенокоси мормони,
несъзнаващи тежестта на мисията си.
- Идваме в иметцо на
жживия Бог, жживия Бог.
- Уой, Гуоспади,
всеки знает що Буог не умрял.
- Вие вярватце ли в Бог?
- Бе я се разкарай аттука,
идиот такав.

Днес, на 16-тия етаж,
големите се срещнаха.

Кристин Димитрова



снимка: Public Republic
и още за Кристин - тук