Показват се публикациите с етикет Мередит. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мередит. Показване на всички публикации

събота, февруари 14, 2009

Стихотворение за остров Кодиак

Стръмни са формата и стойката на смърча,

притиснат до планината, в стремежа си

нагоре,

в угода на Пусеновото бяло, до повтарящите

се върхове.

Гальовни планини може би се вият край

родното ти място,

милват родните ферми със затоплящо зелено;

тръгни по тези хълмове дори само за

прохлада или златотърсаческа радост.

Леки ветрове повяват над познатите места,

опипват чупливите прозорци, обръщат се и си

отиват;

ескимоските къщи имат прозорци от

тюленени черва и източният

вятър барабани по тях.

Рибарите, някогашните свирепи ловци на

кожи,

от огън все нуждаещи се, заравяха умрелите

с наръч дърва

и в ада им попадналият цял замръзваше.

Спомняйки си предишните земи, но много

по-реално,

загледай се сред висините, не можеш да

кажеш защо

гарванът, богат със намеци, самотен се рее.

У. Мередит

петък, февруари 13, 2009

ЗИМНИ СТИХОВЕ ЗА СЕСТРА МУ

Лунна светлина измива западната част на къщата
до белотата на избелено платно.
Разстила и тревист килим
върху стърнището на нивата, протегната на изток,
където още няма и следа от утрото.
Луната е ангел със мек ореол,
изпратен ми тук преди да умра - с изненадата
за реалната същност на всички неща.
Държи светлината той мълчаливо.

В последно време, подготвяйки се за смъртта,
отидох и в онази друга къща - там, където
родителите ни приключиха със своето умиране,
приемайки и неприемайки условията на живота.
Баща ни изгради библиотечни шкафове
и ден след ден престана да чете.
А майка ни пък готвеше
чудесни гозби за уста обикновени.
Отгледаха те с благост две деца.
Ние събирахме с гребла листата;
трева косихме; с тях пиехме и с тях се хранехме.
Сдобряването беше дълга работа, не винаги приятна.

Сега край моя собствен дом, във час студен,
аз наблюдавам ангела - как се снижава безразлично.
Фенерът, без да трепка, изтънява дъсчените ни стени,
като ги мие с лунна светлина, докато хората си спят,
прегръщайки и непрегръщайки условията на живота.
И пръстите на дървесата напластиха гниещия губер
по камъните, разпилени из поляната
и нивата, протегната към идващият ден.

У. Мередит