Работата може да бъде приятна :)

Селото на Дан Колов

В Сенник всички говорят за Дан Колов. Признавам, знаех за него само, че е световна легенда в борбата. Оказа се, че е доста повече от това. Тук можете да прочетете историята му след завръщането в България. А аз ще ви покажа селото такова, каквото ми хареса.

И ако не си падате по запустели селца, може би състезанията по пейнтбол, които се организират често тук, ще ви накара да го посетите. Аз със сигурност ще се върна. 

Алфатар и околностите

 

Алфатар и околностите

Защо Ви пускам това предаване? Защото хората, с които се запознах, докато го снимахме, са изключителни и вярвам, че ще Ви допаднат. Не бях ходила никога в Алфатар. Сега бих се върнала с удоволствие.

***

Преброих годините си и открих,
че ми е останало по-малко време на този свят
от

времето, изживяно досега.
Чувствам се като онова момче,
което е спечелило пакетче лакомства.
То изяжда част от тях бързо и с удоволствие,
а когато забелязва, че му остават малко, започва
да ги поглъща бавно, да се радва на всяка хапка…

Вече нямам време да понасям абсурдни личности,
които, независимо от възрастта си, не са пораснали.
Нямам време да се занимавам с посредствености.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места,
да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел
на борбата за по-важно място…
Презирам хората, които не спорят за съдържание,
а за титли.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза.
Няма много лакомства в пакета…
Искам да живея до човечни хора,
много човечни, преди всичко друго – човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит,
превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство…

Искам да се обградя с хора,
които знаят как да докоснат сърцето на другите.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари
на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри…
Целта ми е да стигна до края спокоен,
в мир с любимите си същества и с моята съвест.

Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края…
А защо да не бъде с радост и удовлетворение?

Мариу ди Андради

 

 

Аз съм

покана за танц,
пиронче в стената,
старо бижу,
дантелена рокля,
френски шансон,
роман на Камю,
виенско кресло...
все неща, които те дразнят.

***

няма надежда за моето щастие
сред фалшивите усмивки
и куртоазното внимание
съм толкова сама
че чувам безумието на мислите си
докато разпръсквам чар из стая
с хора които не ме интересуват
Ти си гадна манипулаторка
ми казва мъжът ми
и може би е прав
защото
душата ми плаче за нежност
а няма надежда за моето щастие

***

Лесно е да си труден

трудна е лекотата,

лесно е да не си

това, което трябва да си

трудно е

да бъдем това,

което сме

самите

в действителност

Яан Каплински, превод от естонски Здравко Кисьов, сп. Европа 2011/5