Простете

Простете!  И още много ще греша...

някой ден

някой ден ще ми разбиеш сърцето
и това е толкова нормално,
защото така и не се научих да не обичам,
а любовта ме прави уязвима
като онзи прекрасен китайски порцелан,
в който искам да пия кафето си
и който изобщо не подхожда на безличната ми кухня,
в която никога не готвя,
понеже съм заета да обичам
мъже, които ми разбиват
сърцето.

Françoise Sagan

,,Знам какво ми остава да направя: ще се влюбя в себе си, ще се обгрижвам, ще се пека на слънце, ще направя мускули, ще си успокоявам нервите, ще си правя подаръци, ще си хвърлям в огледалото смутени усмивки. Ще се обичам.''

Франсоаз Саган

Маргьорит Дюрас

“Very early in my life it was too late.”

                                       Marguerite Duras

Marguerite Duras
photo by Richard Avedon, 1993

Група във Фейсбук продуцира клип

Обичам си работата. Особено, когато е причина да се запозная с такива хора:

Грачи прилетели

"Грачи прилетели" - първият ми сблъсък с изкуство. Евтината репродукция на картината на Саврасов висеше в зимната стая на баба ми на село. Зимната, защото през лятото тя живееше в пещника - малка стаичка, извън къщата, залепена до пещта - точно срещу голямата маза, в която ме беше страх да влизам. Не обичах да ходя на село. Беше ми скучно. Когато бях там през зимата, изкарвах часове в съзерцание на тази репродукция -малка и потъмняла от натрупания прах. Печката на дърва, виновница за този прах, бумтеше, а върху нея къкреше картофената яхния - най-вкусната манджа, която някога съм яла. Аз - на леглото с плетени вълнени чорапи. Толкова дълго съм гледала тази картина, че знаех наизуст всеки детайл. Забавлявах се да броя гарваните и да си представям, как са попаднали в къщата на баба - типична селска женица без никакъв афинитет към изкуствата (като не броим песните на Гюрга Пинджурева), вдовица, прегърбена от времето и неспособна да направи и крачка без двата стари дървени бастуна. Никой не помнеше историята на тази репродукция. Тя просто си беше там - неизменна и категорична част от стаята. А. Саврасов - първото име на художник, което научих. "Грачи прилетели" - първата картина в живота ми.
 Днес видях два гарвана и се сетих за нея. Зимата идва. Поръчах дърва за печката и смятам да хапна картофена яхния- мое производство, доста по-лошо от бабиното. Преди това ще извадя на видно място пуловерите и плетените вълнени чорапи. Животът през зимата е невъзможен без тях.

А. Саврасов - Грачи прилетели
живопис, 1871

Авторът през 1897
снимка: от тук

СТУД

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек за да се посъвземе
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбриме за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...

Студено, дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

Христо Смирненски
1919 г.