Буря

Между другото обичам бурите.

И смъртта ще остане без царство

И смъртта ще остане без царство.
Мъртъвците ще се слеят в голотата си,
ще се смесят с луната на запад, с вятъра,
костите им ще се разпилеят в земята,
край нозете им звезди ще огряват нощта.
И да полудеят, няма да пропаднат в мрак,
и в морето да потънат, ще се вдигнат пак.
Влюбените ще умрат, но не и любовта.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
На морето под извивките премазани,
дълго ще лежат, но не ще гинат напразно.
Връзвани на колелото, изтезавани,
жилите им ще се скъсат, но ще издържат.
Вярата в ръцете им на две ще се сломи,
ще ги пронижат еднорогите злини.
Всичко ще се скърши в тях, но те ще устоят.
И смъртта ще остане без царство.

И смъртта ще остане без царство.
Крясъка на чайките не ще чуят вече,
ни грохота на вълните край бреговете.
Където цвете е цъфтяло, няма цвете
да надигне пак глава под шибащите пръски.
И даже луди и без дъх в пръстта зарити,
пак ще блъскат с главите си през маргаритките
към слънцето, додето слънцето се пръсне.
И смъртта ще остане без царство.

Дилан Томас




снимка: от тук

Пак е пролет

Ужасно, но пак е пролет!
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме и околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече,
излишен като Онегин?

Искам безумства, чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува... И вятър брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна (Pop-star).
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет?...
Добре, че мен не ме питат!

Миряна Башева

СРЕЩА НА ВЪРХА

Рускинята от нашия етаж,
Раиса,
идва от Сибир.
"Друуг руснаак да пийташ,
ще ти кааже "ат Ленинграад" -
тье все ат Ленинграад -
пак аз си каазвам - ат Сибир,
ат калхуоз."
Седим си с Раиса на меча кожа
и тя ме черпи с горски чай.
В този момент на вратата се звънва:
- Дзобъ дзен - нахлува ясен американски акцент
и на прага грейват двама червенокоси мормони,
несъзнаващи тежестта на мисията си.
- Идваме в иметцо на
жживия Бог, жживия Бог.
- Уой, Гуоспади,
всеки знает що Буог не умрял.
- Вие вярватце ли в Бог?
- Бе я се разкарай аттука,
идиот такав.

Днес, на 16-тия етаж,
големите се срещнаха.

Кристин Димитрова



снимка: Public Republic
и още за Кристин - тук

Ъглите благородно приютяват изчезващия блясък

ПАРФЮМ ЗА ХОРА

Борейки се за унисекс рецепция,
не нося сутиен,
косата си държа изкъсо, ноктите – квадратни.
Със силата на своя дух и острите му ръбове
като с боздуган си служа.
Натърквам жертвите със CK “One”
иззад ушите си.
Когато мъжът,
на когото съм хвърлила око,
се забие в тоалетната с някоя Памела,
рева пред огледалото.
То ми изписва с червило:
Не знам, педерас оправяй се.

Ина Григорова

Свежа Дачева – свежият поглед към живота и смъртта

Свежа Дачева омайва с присъствието си и най-големия скептик. Харизмата и стопява всякаква дистанция и настройва сетивата да възприемат невидимото. Поезията и е, колкото лична, толкова и всеобхватна. Емоциите в нея са изведени до философски поглед към живота, който може да се постигне само чрез драматичните сблъсъци със Съдбата. Родена в Нови пазар, специалист по славянски езици, автор е на десетки статии и книги със стихове, проза, преводи от шведски на български в областта на етнологията, митологията и социологията. През 1983 г. напуска България и поема пътя на политическия емигрант. Живее в Турция и Италия и през 1988 г. След много перипетии се установява в шведския град Стрьомстад. Работи в Историческия музей на града. През последните десет години влиза в политическия живот и става общински съветник по въпросите на здравеопазването и съдебната власт. Най-новата и страст е драматургията.
Свежа Дачева определя битието си като отломъци от няколко различни живота, които няма как да сравниш. Екстемните обстоятелства и срещата и с различни хора и култури са я направили философ. Такива са и творбите и. В тях няма да срещнеш сантиментални ежедневни случки. Стиховете и показват човек, който търси смисъла на съществуването въпреки всичко. Тя приема трудностите като благословия от Съдбата, която и дава възможност да се разкрие и опознае

Кр.: Прави ми впечатление, че стиховете Ви са хронологично подредени. Това разказ за Вашия живот ли е?

Св.: Да, те са умишлено подредени, защото това е една история на един дух, който се е развивал и по този начин е една биография на моя дух. Как е вървял, какво е намирал, какво е изгубвал и докъде е стигнал.

Кр.: Флиртувате със смъртта. На какво се дължи тази лекота на приемането на смъртта?

Св.: Има един сорт поети, които демонизират смъртта и това е една обичайна форма на противопоставянето на живота и смъртта. Аз мисля, че много отрано усетих, че ако не стана приятел със смъртта, никога няма да стана приятел с живота. Защото страхът от смъртта ражда други страхове, а със страх не се живее. Страхът изяжда душата. И аз виждам смъртта като една друга форма на живота. Ако е естествено да дойдем, би трябвало да е естествено да си заминем.

Кр. : Какво не ви достига в поезията, че трябваше да го кажете в проза?

Св.: Някои открития, които идват до всички, които пишат си намират друга формапросто. Формата не е първична. Съдържанието е първично и после то си намира формата. Те си намериха такава форма.

Кр.: Разкажете ми за драмата, която сте написала


Св. : Първо ще кажа, че това беше много приятно. Много забавно да се пише една пиеса. Тя дава възможност на един друг вид изява, докато поезията е много по-камерна. Аз не си говоря с моите читатели. Те сами си четат и си задават въпросите и се мъчат да си отговорят. А драмата е много по-близка до хората. И това е едно ново и много хубаво чувство. Например си казвам, че авторът може да е там, като се играе пиесата и да бъде освиркан. И това е много вдъхновяващо, защото човек получава една жива реакция. Нещо, което ми е липсвало.

Кр.: Вие сте етнолог и фолклорист. Имате ли нужда да се уповавате на своите корени или сте повече гражданин на света.

Св: Аз се занимавам с евроазиатската устна приказна традиция. Занимавам се и с митология. Това, че станах невъзвращенец и оставих всичко и така бях сама с моята гола душа много години, може би ме научи, че корените на човека са вътер в него. И там той трябва да ги храни, да ги полива и да се грижи за тях и да се държи за тях. Може да звучи шокиращо, защото човек може да загуби ценни и скъпи неща в тоя свят, но има една мъдрост, че човек не е загубил нищо, докато не е загубил себе си. И тук искам да кажа, че аз буквално чувствам, че нося навсякъде себе си и затова се чувствам комфортно.

Кр.: Самодостатъчна ли сте си или имате нужда от упование в своите близки?

Св.: Всеки е свързан емоционално и социално в голяма мрежа от хора. Но въпросът е, до каква степен той е зависим емоционално. Аз мисля, че зависимостите не са добри неща. Аз много обичам своите приятели и близки, но мисля, че зависимостта ражда зависимост. Това не е добър вид връзка. В този смисъл мога да кажа, че аз не съм зависима. Свързана, но не обвързана и зависима.

Кр.: Щастлив човек ли сте?

Св.: Щастлив? Мисля, че се радвам на една светлина, която е в мен и която никога не ме напуска. Това за мен е щастие.

Едно интервю за "Седмицата" на БНТ Север