Totally out of fashion

Маргьорит Дюрас

2012-01-31T13:06:00.000+02:00

“Very early in my life it was too late.” Marguerite Duras Marguerite Durasphoto by Richard Avedon, 1993

Група във Фейсбук продуцира клип

2012-01-17T17:58:00.000+02:00

Обичам си работата. Особено, когато е причина да се запозная с такива хора:

Грачи прилетели

2011-10-15T14:31:00.001+03:00

"Грачи прилетели" - първият ми сблъсък с изкуство. Евтината репродукция на картината на Саврасов висеше в зимната стая на баба ми на село. Зимната, защото през лятото тя живееше в пещника - малка стаичка, извън къщата, залепена до пещта - точно срещу голямата маза, в която ме беше страх да влизам. Не обичах да ходя на село. Беше ми скучно. Когато бях там през зимата, изкарвах часове в съзерцание

СТУД

2011-10-11T22:30:00.000+03:00

Студено, дявол да го вземе! Студът те реже като ножици! Човек за да се посъвземе са нужни барем две госпожици! Поспрете, сочнобуза Катя, да си побъбриме за зимата! В такова време сал сърцата променят съвършено климата. Смехът на твоите устни али ще ме съгрее без съмнение: той двеста печки ще запали за мое лично отопление... Студено, дявол да го вземе! От студ обръщаш се на мумия! И при това

Вдъхновението Ники Бузов

2011-09-15T00:40:00.000+03:00

Tamara de Lempicka

2011-07-10T09:18:00.000+03:00

Tamara de Lempicka (1898-1980) За нея: тук

Карнавалът в Русе

2011-06-26T17:08:00.000+03:00

Карнавалът в Русе стана на 10 години. На 10 години стана и синът ми. По някакво стечение на обстоятелствата това е първият карнавал, на който той участва. Еуфорията му успя да зарази дори скептичния му баща. И така - моите двама мъже в роля. Не им ли отива? :))

I want to be alone

2011-06-04T18:47:00.002+03:00

Грета Гарбо (1905 -1990)

Без сълзи

2011-05-16T20:22:00.000+03:00

На Стефан Данаилов Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен... Прегръщах ветрища. Целувах дъждове. Търкалях се в ливадите от влажна нежност. А когато ме блъсваха в бездънното “сбогом”, мислех си, че умирам. Но ме спасяваха онези мрежи от млади слънчеви лъчи. Подскачах върху тях тъй, както децата скачат по пружинени легла. И смееше се моето лице,

Кралска кръв

2011-05-05T22:18:00.001+03:00

Неведнъж съм споменавала, че смъртта ме вълнува по някакъв особен мазохистичен начин. Това е любимата ми серия фотографи на любим фотограф: Ервин Олаф - Кралска кръв. Вдъхновена от истинския живот и ...хмм...смърт. :)) Попея -Втората съпруга на Нерон. Умира бременна от ритник в корема,любезно предоставен от пияния и мъж. След това Нерон и издига огромен храм и я повъзгласяват за божество.

И отново за Сборяново

2011-04-27T09:04:00.000+03:00

Живописен колаж

2011-04-07T21:16:00.002+03:00

Тримата са приятели от Художествената академия. И тримата работят основно живопис. Еслица Попова е русенка, която живее на остров Сен Мартен. Станимир Видев е пловдивчанин, а Валентин Узунов живее в Ловеч. Изложбата "Живописен колаж" за моя радост ги събра в Русе. Не съм изкуствовед и не мога да говоря дълго и умно за картините. Аз съм от зрителите, които не могат да обяснят, защо едно платно им

Да помогнем на Вики

2011-02-10T09:15:00.000+02:00

http://lamartinia.blogspot.com/2011/02/blog-post_09.html?spref=fb

Irving Penn

2011-01-25T23:11:00.000+02:00

Един от любимите ми модни фотографи:

365 дена Марио

2011-01-01T13:29:00.001+02:00

Честита 2011 година! Синът ми си има блог. :)

Модни икони

2010-12-31T16:39:00.000+02:00

Даяна Врийланд и Сара Джесика Паркър. за нея: тук трябва ли да я представям? :)

Аз съм ...

2010-12-27T22:54:00.000+02:00

I am a deeply superficial person. Andy Warhol До тук с Уорхол имаме две общи неща. Второто е рождената дата. :) снимка: от тук

Винтидж Коледа

2010-12-16T22:46:00.000+02:00

Хубава картичка. Не знам, откъде я имам. Май някога обичах Коледа. Но дори в това не съм сигурна.

Дива къпина

2010-12-13T23:14:00.000+02:00

На Янко Станоев Като дива къпина съм – ни хубост у мен, ни сладост. Стипчива съм, но мога да утоля някому глада и жаждата. Крехки са ми уж корените, а за скалата здраво се вкопчват. Не мога да вирея върху изискана паркетна почва. Стигат ми ласката на дъжда и на слънцето топлината (а по душата ми – следи от зъбите на вятъра). Като дива къпина съм – предупреждавам. Когато нехайно посегнат към

МАСКАТА НА ЗЛОТО

2010-11-23T21:35:00.000+02:00

На стената ми виси дървена японска маска на зъл демон, изписана със златен лак. Съчувствено разглеждам Изпъкналите жили по челòто, издаващи Как уморително е да си зъл. Бертолд Брехт снимка: от тук

Сенките на върбите

2010-11-01T22:50:00.000+02:00

Славеят, кацнал високо на някоя клонка, се оглежда и мисли, че е паднал в реката. Той стои на върха на дъба и всеки път се бои да не се удави Сирано дьо Бержерак Сенките на върбите в здрача сив и водата се стапят — дим сред мъглата, а на Върха, там горе, в истинските им клони гугутката сълзи рони. О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,

***

2010-10-23T18:08:00.001+03:00

Нямам никакъв спомен, кога започна моето влечение към мрачната поезия, обаче наскоро се замислих, че във всичките ми любими стихотворения се говори за смърт. Вчера намерих един тефтер от студентските си години, в който съм си записвала текстове, цитати, мисли и разни други студентско-интелектуални и много важни нещица. Тефтерът започва с Франсоа Вийон и част от негова поема. Знам я наизуст и все

Букурещ

2010-10-20T17:41:00.003+03:00

Няколкото часа, които прекарах в Букурещ, едва ли са достатъчни да твърдя, че съм усетила атмосферата на румънската столица. Но вероятно много дълго за мен Букурещ ще е градът на кабелите. Огромни снопове са опасали целия град. Толкова са много, че са истинско изпитание и за най-опитния фотограф, дръзнал да снима някоя от красивите сгради в центъра. Те пък могат да се опишат с една дума -

Сезонът на туршиите

2010-10-15T23:40:00.000+03:00

Килограм пресни спомени се подреждат плътно в трилитров буркан. Добавяте щипка морска сол, две - три мидички и няколко капки пролетна роса. Заливате с юлски дъжд и оставяте да втаса на планинско слънце. Консумира се в дългите зимни нощи в компанията на дебели вълнени чорапи. Бон апети!

Facebooks project

2010-10-10T20:15:00.000+03:00

Какво прави един художник, за да отпразнува 50-тия си рожден ден? Прави юбилейна изложба с най-добрите картини през годините. Не и Ники Бузов. Ето затова го харесвам - защото е прекрасно различен, култивирано дивичък и много витален. И защото никога не бих му дала 50 години, въпреки прошарените къдрици. Ето малко от "юбилейната" му изложба, наречена фейсбукс проджект. Иначе казано - лицата на

Понякога думите са излишни

2010-10-04T21:16:00.000+03:00

* * *

2010-10-03T22:43:00.000+03:00

Смъртта е равенство за теб и мен: ти имаш ключ и аз съм ти го дал аз имам своята врата и ти ме следваш о, колко сме учтиви - даваме си път… Смъртта е равенство което ни разделя защото всеки е един в самата смърт: за мен е стих изял до край сърцето ми за теб е праг - прекрачвай си го сам. О, пак ли сме учтиви? Пак ли? Владислав Атанасов - Хезаяни

Роза

2010-09-25T22:50:00.000+03:00

Като откъснат розов лист съм.

* * *

2010-09-21T22:54:00.000+03:00

ЖЕНАТА НА ЛОВЕЦА НА ЖЕНИ Жената на ловеца на жени не издържа и хвана пътя Брадяса омърлуши се ловецът и дивечът си тръгна отегчен ************* ЛИБИДО На лъжата полата е къса краката й - дълги Усещам как бавно настръхва Голата истина Георги Господинов Снимка: Facebook

Абритус

2010-09-16T22:57:00.001+03:00

Вероятно резерватът Абритус край Разград има много интересна история. Ние не можахме да я научим обаче, защото отидохме петнадесет минути преди края на работния ден и екскурзоводката си беше тръгнала. Жената, която беше останала пък, изглеждаше толкова отегчена и незаинтересувана от нас, че дори не излезе от импровизирания си офис. Все пак се разходихме из старините. Опитахме се да прочетем

Романтика

2010-09-12T14:45:00.001+03:00

Всяко семейство си има номер. Този, на съпруга ми, е да пише бележки: "Плати телефона", "Обади се на майка си", "Добро утро! Кафето е готово, аз излизам." Някои от тях си събирам в една стара метална кутия. Почти се е напълнила. Номерът на съпруга ми още минава. :)) Една стотна от любимите ми бележки

РАЗМИСЪЛ

2010-09-03T15:03:00.001+03:00

Когато се вглеждам внимателно в странните кучешки навици, принуден съм да заключа, че човекът е по-съвършено животно. Когато разглеждам странните навици на човека, признавам, приятелю, аз съм доста объркан и затруднен. Езра Паунд снимка: от тук още за Езра Паунд: тук

Щъркели

2010-09-01T00:14:00.002+03:00

За едно лято през България преминавали около 200 000 щъркела. Само около 8 000 остават тук. Според народното поверие, ако щъркел си свие гнездо на къщата, ще те споходят здраве и късмет. Тези ги снимах преди по-малко от месец. Но вече е първи септември, щъркелите заминават, а аз смятам да празнувам началото на есента. Честит рожден ден, Калина! Здраве и късмет! :)

Демир баба (Железният баща)

2010-08-30T16:33:00.001+03:00

Едно от любимите ми места - Демир баба теке. Намира се в местността Сборяново, близо до село Малък Поровец, където живееше баба ми. Чувала съм много разкази за Железния баща от нея и от баща ми. Не е много ясно, кога точно са се появили тези легенди. Някои изследователи смятат, че са от времето на траките. Това, което е интересно, е че гробницата му е свято място, както за християните, така и за

Свещарската гробница

2010-08-26T22:57:00.000+03:00

Спомням си много добре 1982 г. - годината, в която разкопаха Гинина могила и откриха тази гробница. Имах щастието да бъда една от първите, които влязоха в нея. Това лято осъзнах, че са минали 28 години от тогава. Гробницата отдавна е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, сложиха и предпазен похлупак, теренът около нея се облагороди и купища туристи пристигат от къде ли не, за да

Културно

2010-07-28T13:05:00.000+03:00

или Седмица на културното самозадоволяванеПочти ме е яд, че това не е моя идея. Но това не пречи да се включите. Всъщност направо си е задължително. :) Посетете една културна проява, припомнете си любима книга, купете си CD с класическа музика или просто открийте нов жанр. И разбира се, разкажете.Целта е всеки сам да преосмисли начините по които поглъща, образува и транслира културата.

Култура

2010-07-26T10:42:00.000+03:00

Кажете днес, о вий, културни рожби,у нас нима изкуство не цъфти,редят се, вижте, вече ред изложбии столицата празнично блести.И в тия страшни и сезонни кишипо будки, хо кьошета, като гмежза зрелища, концерти - вред афиши,па даже и за скука, ако щеш. А вечер по локалите оркестрии за изкуство спорове безброй,па даже и студенти без семестрии разни други от месо и лой. Били маниаци, или пък поети,но

Кафе

2010-07-18T23:14:00.000+03:00

Жега е. Кафенетата са вдъхновяващо празни в 3 следобед.

Летен дъжд

2010-07-14T19:55:00.000+03:00

Хубавото на дъжда през лятото е, че е кратък. Появява се внезапно и спира точно, когато напълно си се отчаял, че нямаш чадър. Летният дъжд ти дава шанс да си припомниш, че няма нищо по-хубаво от джвакането в локвите по джапанки. А стиска ли ти да се събуеш бос? :)

Слънчогледи

2010-07-06T22:42:00.000+03:00

Подари ми слънчоглед и ще те обичам винаги.Подари ми поле със слънчогледи и ще стана производител на олио. :))

Неверница

2010-07-02T17:03:00.000+03:00

Когато след пладне приседна на прагаи чакам си стария мъж,плета си чорапите вълнени, що ги и лятос обува,и младото тяло, сякаш, тръпне от вечерна влага,а вълната моите сълзи е гълтала не по веднъж —и китки в градината не късам и нищо не ми се и чува... Когато след пладне приседна на прага,мини ми кажи, че ти много ме любиш...Тъй плахо, с бърз поглед, кат моето робство тук, мрачен.Ще видя, нехайно

Графити

2010-06-29T14:35:00.000+03:00

Графитите - бунтът на художниците, изкуството на ръба на закона, естетският вандализъм.Русенският карнавал изкара наяве иначе мистериозните графити-райтъри. Легалните графити лишиха артистите от задължителния адреналин, но доставиха удоволствие на случайно или не толкова шляещите се по площада русенци.И, да - тези момчета наистина могат да рисуват.Темата: Иконите на новото времеРезултатът:

Вместо бомби да летят балони :)

2010-06-27T20:47:00.001+03:00

A Single Man

2010-06-24T19:05:00.000+03:00

Самотата може да бъде красива. A Single Man е филм, който вълнува зарадиизисканата естетика на Том Фордмеланхоничният поглед на Колин Фъртизтънчената красота на Джулиан Мурсините като небе очи на Никалъс Холти брилянтният сценарий, в който всяка дума има значение.Заредете се с цигари и с джин-тоник, преди да го пуснете. :))снимки: от тук

Щампите

2010-06-18T10:49:00.000+03:00

Щампите, които оставяш върху моето тялострииотпуснат бюсттъмни кръгове под очитедълбока бръчка на челотобял косъм, прикрит с перхидролса уверение, че те обичам.Густав Климт - Майка и дете

Тлъсто

2010-06-16T14:58:00.000+03:00

Никога не съм срещал жена, Която да ме накара да съжалявам, че съм мъж. Само че не бива да приемат и това за комплимент.Борис Вианснимка: от тук

Лица и маски

2010-06-15T15:37:00.001+03:00

Фантазиите понякога са по-истинската част от нас. Фантазиите на Полина Кубратова са романтични и нежни. Точно като нея. С Поли имаме нещо общо. И двете мечтаем за Венеция. :) Полина Кубратова Още за нея - тук

Градът

2010-06-14T14:16:00.001+03:00

Защо това е моят град? Заради старите сгради, които не престават да ме очароват с красотата си. Заради детайлите, които винаги са важни. Заради срещите на часовника. Заради малките кокетни балкони. Заради протяжните разходки по площада. Заради любимите кафенета. Заради летните концерти на Градския духов оркестър. Заради уличния музикант, който свири

Фонтанът

2010-06-11T14:42:00.000+03:00

- Марш оттука, хулигани недни! - Учудващо силен глас излиза от старческото гърло. Дядото е поне на осемдесет. Май има Паркинсон и перманентно лошо настроение. Трите хлапета избухват в смях. Момичето е мокро. Не знам защо. Косата му е на фитили, от червените панталони се стича вода, под синята блуза прозират наченки на гърди. Все още не осъзнава, колко е красиво. Скоро ще започне да носи потници

Облаци

2010-06-02T21:23:00.000+03:00

Облака - белогривые лошадки. Облака, что вы мчитесь без оглядки? Не смотрите вы, пожалуйста, свысока, А по небу прокатите нас, облака!

По първи петли

2010-05-29T19:16:00.000+03:00

От шума на много хора,от досада и уморакъм съня си тръгвам и мълча.От пера на късни птици,от заплетените жицине намирам своята врата Откога не съм се връщалв този град и в тази къща,откога ключът ръждясва в мен?Под прозорец на мечтател,от тъга по стар приятелще осъмна в цвете във ръка. По първи петлизакъснели следипреминават през мени потъват в очите мисутрин.Прах от звездии подкови звънятна

Автограф

2010-05-20T21:12:00.000+03:00

Приятелю, сакатото ни племене знай на равновесието храм.Не чуди ли те болки тъй големи,че искам аз прибулено да дам.23 декември 1921г.Кирил Христов в автограф за Михаил Арнаудовснимка: вестник Сега

Буря

2010-05-13T21:49:00.000+03:00

Между другото обичам бурите.

И смъртта ще остане без царство

2010-05-11T22:55:00.000+03:00